О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307
С., 11.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 684 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] /сега О./ чрез адв. Г. П. срещу решение № 220/03.11.2017 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 81/2017 г., потвърждаващо решение на Добрички окръжен съд /Д./, с което на основание чл.517 ал.4 ГПК [фирма] е прекратено и са присъдени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следния въпрос: „1. Следва ли съдът да отложи делото на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК, ако страната представи болничен лист, в който е отбелязано, че не може да се яви пред съда?“.
Ответникът по касационната жалба – С. И. Т. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на Д., ВАС е приел, че в случая безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на потестативното право на взискателя да иска прекратяване на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала – С. Г. Т. е негов длъжник по изп. д. № 20127300400474 по описа на ЧСИ с рег. № 730 М. Г. с РД ОС Велико Търново. Ищцата С. Т. е взискател по образувано изп. дело с неудовлетворено вземане в общ размер на 12000 лв., дължими от С. Г. Т. – едноличен собственик на [фирма]. Задължението е на С. Т. по запис на заповед и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1511/2011 на Районен съд Добрич, по силата на които длъжникът е осъден да заплати на С. Т. 12000 лв. – главница и 240 лв. – разноски. Образувано е изп. дело и принудителното изпълнение е насочено срещу притежаваните от длъжника дялове от капитала на [фирма] в качеството му на едноличен техен собственик. На 15.10.2015 г. по реда на чл.517 ГПК върху тези дялове е наложен запор, вписан в Търговския регистър, като с постановление от 07.04.2016 г. ЧСИ е овластил взискателя по изп. дело да предяви иска за прекратяване на дружеството. По делото не са представени доказателства, нито се твърди погасяване на задължението на ищцата от Т.. ВАС е приел за неоснователни възраженията на ответника, сега касатор, свързани с ненапътването от съда към медиация, за което е задължен по брачни дела /чл.321 ал.2 ГПК/, не и в настоящия случай. ВАС е приел за неоснователно и оплакването за нарушение на чл.142 ал.2 ГПК – даване ход на делото от Д. при подадена молба от Т. за отлагане, поради внезапно заболяване и невъзможност да присъства в о.с.з. Според ВАС правилно е прието от Д., че не са били налице процесуалните предпоставки за отлагане на делото, тъй като не е представено изрично медицинско удостоверение по образец, съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза /приета с ПМС № 87/05.05.2010 г./ с отбелязване, че заболяването не позволява явяването на лицето пред съда, а болничен лист. Освен това, според ВАС, във въззивната си жалба [фирма] чрез управителя си Т. не сочи конкретни процесуални действия, които е бил лишен да извърши в резултат на отказа на Д. да отложи делото, нито сочи доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд.
Отговор на така формулирания в изложението въпрос е даден в цитираната от ВАС Наредба за медицинска експертиза, действаща към 10.11.2016 г. – датата на о.с.з. на Д., оставил молбата за отлагане на делото без уважение и дал ход на делото. В този смисъл е и приложеното от самия касатор решение на ВКС № 502/08.12.2011 г. по гр.д. № 995/2011 г. Независимо от това следва да се посочи, че така формулираният въпрос не е и обусловил изхода на спора, доколкото нито пред ВАС, нито в касационната жалба се твърди, че поради неуважаване на молбата за отлагане на делото страната е била лишена от възможността да извърши конкретни процесуални действия, нито се сочат конкретни доказателства, несъбрани от Д. и от значение за делото.
В касационната жалба се излагат и твърдения за очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, като се твърди, че ЧСИ, който е овластил ответната страна да предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК, не е имал това право, тъй като липсвала териториална компетентност – адресите на длъжника в изп. производство и на третото лице – търговското дружество, чието прекратяване се иска са в [населено място] и компетентен да извърши исканите от взискателя изпълнителни действия е съдебен изпълнител с район на действие Д. /чл.427 ГПК/, а запора върху капитала на касатора е наложен от ЧСИ с район на действие ОС Велико Т.. Това според касатора не било нарушение, но по силата на чл.427 ал.2 ГПК след налагане на запора делото следвало да се прехвърли към ЧСИ с район на действие Д. за продължаване на изпълнителните действия. Но в случая изп. дело е образувано от ЧСИ с район на действие ОС Велико Т. по постоянния адрес на взискателя Т., който е във Велико Т. – чл.427 ал.1 т.3 ГПК. Вярно е, че чл.427 ал.2 ГПК урежда препращане, когато се насочва изпълнение чрез налагане на запор върху вещи на длъжника, намиращи се в район на друг съдебен изпълнител, изп. дело да бъде препратено от съдебния изпълнител на надлежния такъв, а в случая [фирма] е с адрес на управление в [населено място], но този факт не сочи на очевидна неправилност, доколкото изпълнението върху дружествен дял не е приключило и изпълнението му не е част от фактическия състав на чл.517 ал.4 ГПК за упражняване на потестативното право на взискателя да иска прекратяване на дружеството. Основание за отхвърляне на иска е удовлетворяване на вземането на взискателя преди приключване на първото заседание по делото /чл.517 ал.4 изр.2-ро ГПК/, каквото в случая не е извършено, независимо от спиране на производството пред ВАС по взаимно съгласие. Няма основание да се приеме недопустимост на решението на ВАС и с оглед обстоятелството, че след подаване на касационната жалба касаторът от Е. вече е О. и следвало да се приложи „друг текст от ГПК и прекратяването би увредило интересите на другия съдружник“ – молба от [фирма] от 30.04.2018 г. с п.к. от 27.04.2018 г. Не се касае за преобразуване на търговско дружество, а за приемане на нов съдружник в Е. и образуваното изпълнително производство е за изпълнение върху всички дялове в дружеството – Е. или сега О..
Второто поддържано основание за очевидна неправилност е свързано с разпоредбата на чл.442а ГПК, според която наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи трябва да са съразмерни със задълженията, но в случая се касае за изпълнение върху дял от търговско дружество, регламентирано от чл.517 ал.4 ГПК. Освен това многократно по-високият размер на стойността на притежавания капитал от дружеството на задълженото лице С. Т. – преди едноличен собственик на [фирма], сега съдружник в [фирма] от задължението на С. Т. е основание да се приеме не очевидна неправилност, а наличие на възможности за изплащане на задължението без затруднение и приключване на изпълнителното производство.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220/03.11.2017 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 81/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма] /сега О./, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. И. Т. сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.