3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 12,04 , 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 812/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [община], чрез юрисконсулт Д. Д., с вх.№ 14308/03.05.2011 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 02.05.2011 год. срещу Решение №260 от 23.03.2011 год. по в.т.д.№762/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е отменено решение №571 от 2.02.2010 год. по гр.д.№3641/2009 год. на Варненския районен съд, Обл.отделение, 25 състав, в частта, с която частично са били уважени, предявените от касатора срещу [фирма] [населено място] при условие на обективно съединяване следните искове: иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 4 195.89 лв., представляваща обезщетение за ползваното право на разполагане на преместваем обект за търговия в собствен на общината терен след изтичане на срока на дадено на ответника разрешение за поставяне на обекта; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 318.58 лв., мораторна лихва върху главицата; иск за сумата 568.26 лв., представляваща такса за сметоизвозване, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 43.15 лв.лихва за забава върху главницата за такса сметоизвозване. По реда на чл.258 ГПК така частично уважени искове са отхвърлени от въззивния съд. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са били охвърлени посочените по-горе искове до пълния размер. За да уважи така предявените искове частично, Варненският районен съд е възприел квалификацията на първия иск за претендираното обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, като месечният му размер е определен съобразно посочената цена в Разрешението за поставяне №318 /15/21.089.2007 год. на [община]. С обжалваното въззивно решение Варненският окръжен съд е отхвърлил главния иск, предявен на основание чл.236, ал.2 ЗЗД , защото е приел, че за процесния период се дължи цена на правото на разполагане на обекта, а не обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за продължило от наемателя ползване въпреки противопоставянето на наемодателя. Останалите искове са отхвърлени, поради акцесорната им връзка с главния. О. – касатор твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.14 ЗОС във вр. с Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия, издадена от общината по чл.8, ал.2 ЗОС. Подържа, че за времето, когато ответникът е продължил ползването и след изтичане на срока на даденото му разрешение за поставяне на преместваем обект върху общинска собственост, ответникът дължи не цена за правото на разполагане, а обезщетение за ползване по чл.236, ал.2 ЗЗД. Размерът му следва да се определи по нарочната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на [община]. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК,като формулира като значими за изхода на делото правния въпрос за неприложимостта на общата норма на чл.236, ал.1 ЗЗД предвид специалната правна норма на чл.14 от ЗОС.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, включително и за исковете под обжалваемия минимум, поради акцесорност /, поради което е процесуално допустима.
Поставеният правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, тъй като не обуславя правни изводи, различни от направените от Варненския окръжен съд. Той е приел, че претендираното обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД не се дължи, защото между страните няма възникнали наемни правоотношения, а такива по повод предоставеното от О. право на разполагане на преместваем обект за търговия. Чрез поставения правен въпрос тя не твърди обратното. В мотивите на касационната си жалба-стр.4, обаче, подържа, че определянето на размера на дължимото обезщетение за продължилото ползване на разположения обект следва да стане по реда на чл.236, ал.2 ЗЗД, което прави поставеният от нея въпрос и вътрешно противоречив. О. хем подържа, че не намира приложение общата норма на чл.236, ал.1 ЗЗД, хем се позовава на приложимостта на чл.236, ал.2 ЗЗД, която урежда дължимото обезщетение в случаите, когато наемателят е продължил ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя, каквито твърдения за установени между страните наемни правоотношения няма.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Представените решения на ВАС не представляват противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложената в тях гражданско-правна норма- чл.236 ЗЗД, няма преюдициално значение за разрешаването на административното дело с предмет приложението на чл.65, ал.1 ЗОС, поради което формираната с тях практика по административния спор не обхваща и разрешените гражданскоправни въпроси/ в този смисъл вж. т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК/. Разрешените от административните съдилища административни спорове, имат за предмет отношения, уредени от административното право, които са с коренно различен от предмет гражданските спорове, по които подведомствени са гражданските съдилища. Не е налице и допълнително подържаното основание на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото правният принцип, че специалната правна норма изключва общата е ясен и категоричен и за прилагането му не се нуждае никакво тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №260 от 23.03.2011 год. по в.т.д.№762/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: