О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307
София, 13 март 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1265/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община чрез адв. А. Д. против решение №1218/05.07.2012 год. на САС, ГК ,7-ми състав по гр.д. № 975/2012 год. в частта в която след частична отмяна на решението по гр.д. №11210/2010 год. на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав е постановено ново решение с което на осн. чл. 50 във вр. чл. 45 ЗЗД Столична община е осъдена да заплати на С. А. Ф. още 10 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ухапвания на бездомни кучета на 05.10.2005 год. в [населено място], ведно със законната лихва от тази дата до окончателното и изплащане, 500 лв. разноски и 600 лв. в полза на НБПП, както и в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 10 000 лв. , ведно със законната лихва от 05.10.2005 год. , до окончателното изплащане на сумата и са присъдени 600 лв. разноски.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба С. А. Ф. от [населено място] чрез адв. К. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното:
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1. Каква е правната квалификация на предявения иск за присъждане на обезщетение от лице, което твърди, че е ухапано от безстопанствени кучета.
2. Какво следва да бъде действието или бездействието за да се ангажира отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД и в какво се състои противоправността на действията или бездействията му ?
3. Какво е дължимото доказване което следва да проведе ищеца в процеса за обезщетение от непозволено увреждане? Дали кучето, причинило ухапването е безстопанствено или е просто куче?
4. Определянето размера на обезщетението, което справедливо репарира претърпените вреди.
По първия поставен въпрос касаторът излага, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 50 ЗЗД вместо по чл.49 във вр. чл. 45 ЗЗД, каквото е неговото правно основание и с това се е произнесъл по непредявен иск.С оглед на това решението е процесуално недопустимо.
Сочи , че с приетата правна квалификация по чл. 50 ЗЗД въззивното решение е постановено в противоречие с Р№639/02.07.2009 год. по гр.д. № 2398/2008 год. на ВКС, І г.о., Р № 7/21.01.2010 год. по гр.д. №3623/2008 год. и Определение №618/ 09.06.2010 год. по гр.д. №324/2010 год.
Доколкото цитираните решения са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер,очевидно /макар и да не е изрично посочено/ касаторът се позовава на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване.
Евентуалната недопустимост на съдебното решение е изведена по тълкувателен път / виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. / като самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване извън законово уредените в чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК.
В случая такава недопустимост на постановеното решение не е налице. Правната квалификация на предявения иск се извежда въз основа на посочените в исковата молба обстоятелства и формирано искане към съда. В случая в исковата молба и направеното от адв. К. П. уточнение не съдържа твърдение и факти сочещи на неизпълнени задължения на Столична община във връзка с бездомните кучета , което би обусловило правна квалификация по чл. 49 ЗЗД. Същевременно дори да се приеме , че съдът неправилно е квалифицирал иска това не води до недопустимост на постановеното решение.
Предвид посочената вече обусловеност на правната квалификация от конкретните факти в исковата молба не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с цитираните решения на ВКС поста- новени при условията на чл. 290 ГПК,с които предявените искове са квалифицирани по чл. 49 ЗЗД.
Доколкото правните въпроси под №2 и 3 касаят иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД, какъвто не е бил разгледан от въззивния съд , същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Такива са само тези правни въпроси, които са били предмет на разглеждане от въззивния съд и са обусловили изхода на делото.
Досежно въпрос №5 от изложението касаторът сочи , че е разрешен в противоречие с Определение № 1467 от 28.10.2009 год. на ВКС, ІV г.о., постановено при условията на чл. 288 ГПК. Тези определения обаче не са сред съдебните актове, с които се установява противоречива съдебна практика. Посочени са и влезли в сила решения на Софийски градски съд, с които принципно се приема, че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата на които основава претенцията си едно от които е, че е претърпял инцидент , причинен от безстопанствено куче. В обжалваното решение съдът не е изложил съображения във връзка с вида на доказването, което следва да се проведе от ищеца , но предвид приетата от него фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства е приел, че кучетата, които са нападнали ищцата са били безстопанствени. С оглед на това твърдяното противоречие с представените влезли в сила решения на СГС ,не е налице.
Въпросът досежно размера на обезщетението, което справедливо репарира претърпените вреди не е решен в противоречие с ППВС №4/1968 нае, доколкото този размер не е определен с бланкетно позоваване на принципа за справедливост, регламентиран в разп. на чл. 52 ЗЗД, а след обсъждане на всички относими обстоятелства – възрастта на пострадалата, характерът, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, конкретната обстановка, при която е претърпяла увреждането- нападението е било извършено от глутница кучета.
С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1218/05.07.2012 год. на САС, ГК ,7-ми състав постановено по гр.д. № 975/2012 год. по описа на този съд.
Осъжда Столична Община да заплати по сметката на НБПП адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: