О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№307
София,14.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 263/2008 г.
Производството по реда на чл.218к в.вр. чл.213 и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Н” О. , гр. П. против определение от 06.11.2006 г. по т.д. № 766/2006 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените срещу него от “П” А. , гр. П. обективно съединени искове искове чрез налагане на запор върху банковите му сметки до размер на сумата 29 034 лв.
В частната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба “П” А. е подал възражение по реда на чл.215 ГПК(отм.).
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.315 ГПК(отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по иск на настоящия жалбоподател за сумата 11 000 лв., претендирана като част от незаплатена цена на отдадена от него под наем трошачна инсталация, в което по реда на чл.104 ГПК(отм.) са приети за съвместно разглеждане насрещните искове на “П” А. с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД с обща цена 29 034 лв.
Първоинстанционният съд допуснал по реда на чл.308 ГПК обезпечение на предявения от жалбоподателя иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника “П” А. , която обезпечителна мярка е била заменена по реда на чл.317, ал.2 и ал.3 ГПК(отм.) чрез внасяне на залог в размер на цената на предявения частичен иск. Постановеното от първоинстанционния съд отхвърлително решение по приетите за съвместно разглеждане искове е обжалвано и от двете страни и висящността на производството е пренесена пред Пловдивския апелативен съд.
По молба на ищеца по насрещните искове “П” А. въззивният съд допуснал с обжалваното определение обезпечение чрез налагане на запор върху сметките на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на ІІ т.о. приема, че обжалваното определение е правилно – при постановяването му не са допуснати инвокираните в частната жалба нарушения.
Обезпечението по реда на чл. 308 и сл. от ГПК(отм.), служи за защита на правата и интересите на ищеца, когато без него ще бъде невъзможно или ще затрудни осъществяването на правата по решението, доколкото същите се оспорват от ответника и следва да му съответствува по характер, съдържание и предназначение. За да се допусне исканото обезпечение искът следва да бъде допустим и вероятно основателен. При преценката си в тази насока си апелативния съд е изходил не само от представените с насрещната искова молба доказателства, но и от тези, събрани от първоинстанционния съд. Реципрочно наложената по молба на ищеца по първоначалния иск обезпечителна мярка обективира наличието на обезпечителна нужда и за ищеца по насрещните искове, което позволява да се обобщи, че апелативният съд е съобразил визираните в чл.310 ГПК(отм.) предпоставки, от наличието на които е обусловена допустимостта на обезпечението, поради което постановеното от него определение следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК-второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 06.11.2006 г. по т.д. № 766 по описа на Пловдивския апелативен съд за 2006 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: