1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2465 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Б. Н. Ц. от [населено място] против определение № 32769 от 14.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 15870 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 26.10.2017г. по гр.д. № 80031/2015г. на СРС, с което е оставено без разглеждане искането му за допускане на обезпечение по предявен иск с правно основание чл.59 ал.9 СК. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а подадената частна жалба уважена.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на подадената жалба. Счита, че обжалваният акт не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.396 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за недопустима поради следното :
Съгласно чл.396 ал.2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, подлежи само определението, с което въззивният съд допуска обезпечение. Настоящият случай не е такъв.
Гр.д. № 80031/2015г. на СРС е образувано въз основа на подадено на 22.12.2015г. искане от Д. Д. Н. против настоящия жалбоподател Б. Н. Ц., с правно основание чл.59 ал.9 СК, за промяна на марките относно местоживеенето на децата им Б. и Л. от България в О. кралство, за промяна на режима на лични отношения с бащата и да се замести съгласието на бащата за многократни пътувания на децата от България до О. кралство и обратно, както и до други държави по повод на учебните им занимания, само със съгласието на майката.
Към това производство, с определение от 3.05.2016г., е присъединено и производството по гр.д.№ 80398/2015г., образувано въз основа на направено от Б. Н. Ц. искане против Д. Д. Н., с правно основание чл.59 ал.9 СК, съпътствано и от искане за определяне на привременни мерки по чл.127 ал.3 СК.
На 23.10.2017г. Б. Н. Ц. е подал молба с вх.№ 5155869 до СРС с искане за допускане на обезпечение по предявения от него иск чрез спиране на изпълнението на решение № 86 от 13.09.2016г. по гр.д.№ 4685/2015г.на ІV г.о. на ВКС, с което е разрешено /по искане на Д. Д. Н./ децата Б. и Л. да пътуват „до всички държави членки на ЕС, придружени само от майка си” или придружени „от друго лице, само със съгласието на майка” им, „без да се иска предварителното писмено съгласие на бащата” до края на 20.12.2018г., включително без ограничения на броя на пътуванията.
С определение от 26.10.2017г. по гр.д. № 80031/2015г., СРС е оставил без разглеждане искането за допускане на обезпечение с мотив, че производството по чл.59 ал.9 СК, доколкото не е исково, а такова по разрешаване на въпрос на спорна администрация, не подлежи на обезпечаване.
Със обжалваното определение № 32769 от 14.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 15870/2017г., Софийски градски съд е потвърдил определението на СРС със същият мотив, че на обезпечение по реда на глава 34 ГПК подлежат само исковете. Като допълнителен мотив е посочил и липса на правен интерес поради обстоятелството, че за претендираните права по чл.59 ал.9 СК, е ирелевантно евентуалното уважаване на искането за обезпечение чрез спиране на изпълнението на решението на ВКС.
В подадената частна жалба жалбоподателят излага два довода: 1. законът не ограничава възможността за искане на спиране /изрично не е изключено производството по чл.59 ал.9 СК/ и 2. майката е доказала, че злоупотребява с правото си да извежда децата в чужбина, с което затруднява упражняването на неговите права за осъществяване на лични отношения. Представя изложение на основанията по чл.280 ГПК без да формулира конкретен въпрос като общо основание за допустимост, във връзка с който да е възможно да се провери дали е налице някое от специалните основания. Позовава се на определение № 204/2014г. на СОС /без да го представя и без да посочва по кой номер дело е постановено то и дали е окончателно/, като счита, че съдилищата различно разрешават въпроса за възможността да се допуска обезпечение по иск за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина.
Имайки пред вид изложените факти и главно обстоятелството, че в конкретният случай се обжалва определение на въззивния съд, с което не се допуска обезпечение, а се потвърждава определение, с което е оставено без разглеждане искане за допускане на обезпечение, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за недопустима. Редът, по който се обжалват определенията, по които съдът се произнесъл по искане за допускане на обезпечение е специален. Специалната уредба на чл.396 ГПК, изключва общия ред за обжалване на определенията по чл.274 и сл.ГПК и не предвижда възможност за обжалване на постановения акт. Последният като необжалваем е окончателен. В този смисъл е и приетото в ТР по т.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС не се произнася по тях когато е налице произнасяне на въззивния съд като втора инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното, съставът на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената частна жалба от Б. Н. Ц. от [населено място] против определение № 32769 от 14.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 15870 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седемдневен срок пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :