8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С., 2.05. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 53/20178год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. от Д. Д., против решение № 19/21.03.2017г., постановено от Търговищкия окръжен съд по т. д. № 4/2017г., с което е потвърдено решение № 507 от 06.10.2016г. на Търговищкия районен съд, постановено по гр.д. № 321/2015г., с което са уважени предявените от П. „Бряг – 93“ срещу [фирма] иск по чл. 49 ЗЗД, предявен като частичен от общия размер 25 510,80 лв., за сумата от 15 510,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от добив на царевица, слънчоглед и пшеница, общо за стопанската 2010/2011г., от земеделски земи в землището на кв. Бряг, [населено място], ведно със законната лихва от 11.03.2015г. до изплащане на задължението, и иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, предявен като частичен от общ размер 12 619,34 лв., за сумата от 8919,34 лв., с която ответникът неоснователно се обогатил от засяване на посеви от 122, 498 дка слънчоглед и 81,156 дка царевица за стопанската година 2010/2011г. от имоти в землището на кв. Бряг, [населено място], ведно със законната лихва от 11.03.2015г., като в тежест на касатора са възложени и сторените от ищеца във въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281,т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално за отхвърляне на предявените искови претенции.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд при наличие във въззивната жалба на твърдение за опороченост на доклада по чл. 146 ГПК в първата инстанция да направи самостоятелен доклад по делото, в който да изведе като спорен въпрос, който не е бил изведен като такъв от първоинстанционния съд в доклада му по чл. 146 ГПК, какъвто в случая е въпросът дали ищецът или ответникът е земеделският производител, който е засял и обработил процесните земи?“, 2./ „Следва ли съдът да обоснове своите правни изводи на всички доказателства по делото и да мотивира решението си; да кредитира едни, а да не кредитира други доказателства, а не да обоснове своите правни изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи защо ги отхвърля? В частност, следва ли при преценка доказателствената стойност на частни свидетелстващи документи, установяващи засяване, ожънване и/или трасиране на конкретни поземлени имоти, каквито са 6-те броя процесни протоколи на комисии, съставени от ищеца, съдът да формира вътрешното си убеждение за доказателствената стойност на тези протоколи като ги цени наред с всички останали доказателства по делото, а не да кредитира единствено поддържащите ги свидетелски показания? Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение относно констатациите в същите тези частни свидетелстващи документи – протоколи от комисии, да обсъди свидетелските показания на участник в същите комисии, който не е заинтересован, независим от страните по делото, а не да кредитира изцяло само и единствено свидетелските показания на участници в комисиите, които са заинтересовани от изхода на делото? Допустимо ли е при позоваване на мотивите на съдебен акт от друго производство съдът да обсъжда едни констатации, които поддържат собствените му мотиви, а да игнорира други констатации, които опровергават мотивите му?“, 3./ „Допустимо ли е с оглед принципите за справедлив процес и в частност на правото на защита и принципа на състезателност /равенство на оръжията/ съдът при формиране на вътрешното си убеждение да прилага двоен стандарт към страните в процеса като: кредитира представени от едната страна частни свидетелстващи документи с мотив, че били подкрепени от свидетелски показания на лица, които са ги съставили и същевременно да не кредитира представени от другата страна частни свидетелстващи документи със същия мотив, а именно, че били подкрепени от свидетелски показания на лица, които са ги съставили; във връзка с доказателствената стойност на частни свидетелски показания /протоколи на комисии/ да обсъжда свидетелски показания на участници, доведени от едната страна и същевременно не обсъжда свидетелските показания на участник, призован по искане на другата страна; да не допусне доказателствени искания на едната страна чрез присъединяване „изцяло“ към доводите на другата страна за недопустимост на тези искания, включително когато доводите съдържат фактически твърдения и оценка на други доказателства по делото?“, 4./ „Допустимо ли е съдът сам да изследва и даде отговор на спорен по делото въпрос, касаещ възможността за установяване площта и идентифициране номера на поземлени имоти чрез замерване със земеделски пергел и необходимото за това замерване време, като за целта съдът се позовава на собствения си житейски опит, без съдът да посочи как е придобил необходимите познания и опит, без да обясни ясно и разбираемо как със земеделски пергел се идентифицира конкретен имот, как се взима посока, за да се определи замерваната площ на кой поземлен имот от землището попада, как е възможно замерването на едни имоти да отнема 30 минути, а на други 10 минути, или съдът следва са назначи експертиза?“. Касаторът счита, че въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 110/17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ВКС, II т.о. и с т. 2 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по първия въпрос; с решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., решение № 69/23.07.2014г. по т.д. № 1874/2013г. на ВКС, I т.о, решение № 261/22.01.2014г. по т.д. № 2354/2013г. на ВКС, III г.о, решение № 214/23.03.2010г. по т.д. № 624/2008г. на ВКС, II т.о. по втория въпрос; с определение № 610/08.05.2014г. по гр.д. № 959/2014г. на ВКС, III г.о. по третия въпрос и с решение № 132/29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, III г.о. по четвъртия въпрос. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК по въпроси № 2-4 от изложението.
Ответната страна П. „Бряг 93“, чрез адв. В. П., изразява становище за липса на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Същата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по отношение на процесните земеделски земи през 2004г. ищецът сключил за срок от седем стопански години договори за аренда с различни собственици, като същите не били разваляни и имали действие за целия уговорен срок; след сключване на договорите за аренда собствениците на земеделските земи продали същите на [фирма], като на основание чл. 17 ЗАЗ арендните договори обвързвали и новия собственик, който не предприел действия за развалянето им; по силата на договор за наем на земеделски земи от 05.04.2011г., сключен между [фирма] и [фирма], ответникът се легитимирал като наемател на земеделски земи за срок от една стопанска година – от 01.10.2010 г.; че през 2010 г., едноличният търговец Б. М. заявил, че ще обработва арендуваните и притежавани от него земи в землището на [населено място], през стопанската 2010-2011г., в стари реални граници, като е започнал масирано маркиране на реални граници на земята, което обстоятелство е било известно на ищеца; че с оглед на това ищецът разпоредил на служителите си да не навлизат в маркираните земи, тъй като са чужди, респективно е приел, че немаркираните по съответния ред имоти могат да се ползват от кооперацията като собствени или арендувани; че между страните е съществувал спор относно допуснато застъпване на земите при обработване и засяване на земята с есенни култури през 2010 г. и с пролетни през пролетта на 2011г., въз основа на който с решение по адм.д. № 142/2010 г., е установено, че 107 на брой имоти на Б. М., от всички които той ползва, не са били маркирани; че са подавани множество сигнали до различни институции за извършени нарушения, правени са проверки, съставяни са актове и налагани наказания по реда на ЗСПЗЗ, впоследствие отменени от районния съд; че административният съд отменил откази на кмета на общината да извърши разпределение на земята за стопанската 2010/2011г. защото се установило, че не всички земи, които били заявени за ползване от Б. М., като едноличен търговец и участник в други търговски дружества, са били обособени реално и маркирани, но че разпределение по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ не било извършено за стопанската година; че в началото на м. юни 2011г. работници на ищцовата кооперация преди да започнат жътвата на културите, които са засели през есента, установили, че реколтата им е ожъната от работниците на Б. М., а също така и че при културите царевица и слънчоглед има забити в близко време нови колове – извършено е маркиране след като растенията вече са поникнали и пораснали именно в участъците, за които страните имали спорове кой да ги обработва, както и в земята, за която нямало спор, но не била маркирана от ответника; че във връзка с това била назначена комисия, която да установи размера на ожънатите площи, в състава на която били кметският наместник Е. К., Д. К. – председател на ОС на ЗК в [населено място], агроном и други членове; че част от членовете на комисията наблюдавали измерването на площите, извършено със земеделски пергел, а други участвали в него, като председателят на кооперацията имал карта, сравнявал имотите по нея и водил записки, а в рамките на два дни били изготвени и протоколите, подписани от членовете на комисията, като констатациите са формирани на база, извършени проверки в шест различни дни в периода от 06.06. 2011 г. до 27.09. 2011 г. Въззивният съд се е позовал на заключенията на изготвените по делото съдебни експертизи, според които ако ищцовата кооперация е прибрала реколтата от културите, които е обработвала и за които е извършила разходи би получила приходи от царевица в размер на 10 095,10 лв., от слънчоглед в размер на 12 494,57 лв. и от пшеница в размер на 4481,32 лв. или общо 27 070,32 лв., а за обработката на декарите, засадени с посочените култури, кооперацията е извършила разходи в общ размер на 31 100,70 лв., сума значително надвишаваща претендираната. Въззивният съд е приел за установени по размер площите на ожънатите ниви по четирите броя протоколи. Счел е, че тези частни документи, макар да се ползват само с формална доказателствена сила, следва да се ценят като годно доказателство и за отразените в тях обстоятелства заедно с поддържащите ги свидетелски показания. Приел е за нормално при такъв род действия да се извършват записки, а впоследствие протоколите да се оформят в писмен вид. Обосновал е, изхождайки от житейския си опит, че възможността за мерене със земеделски пергел само на ожънатите площи за посоченото време е реална. В подкрепа на това е посочил, че меренето е извършено на точно определен участък, в различни дни, като не е мерен всеки имот, поотделно, което би наложило освен установяване на G. координати и реално отлагане на границите, със забиване на маркери, а общата площ. Приел е протоколите, на които ответникът се позовава за недостоверни, тъй като отразеното в тях се подкрепяло от показанията единствено на свидетеля, който ги съставил. При тези данни съдът е заключил, че голяма част от имотите на ответника били маркирани, но друга голяма част не. След като ищецът е обработил и вложил средства в земята, която не е следвало да обработва и реколтата е прибрана от ответника, независимо че на валидно правно основание, то последният е спестил разходи неоснователно, реализирайки само ползи.
Предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е приет за основателен, тъй като са налице елементите от фактическия му състав – ищецът не е успял да реализира реколта от продукция, създадена върху земя, която е ползвал на валидно правно основание – валидни договори за аренда, противопоставими на ответника за съответната стопанска година, чийто действия по прибиране на реколтата, осъществени от негови работници, са противоправни и е налице причинна връзка между тях и настъпилата за ищеца вреда.
Относно иска по чл. 59 ЗЗД е прието, че независимо дали земите са били маркирани или не ищецът е извършил разходи за създаването на реколта, която ответникът е прибрал, поради което е налице неправомерно разместване на блага, като търсената сума е по-малка от тази, която ответникът би вложил, ако сам беше обработвал земята и от тази, която е установена като действително вложена от ищеца от експертизата.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, представляващ общо основание за достъпът до касационно обжалване, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Основанията за достъп до касационно разглеждане на делото не могат да се отъждествяват с основанията за неправилност на въззивното решение и е недопустимо в стадия по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по законосъобразността на фактическите и правни изводи на решаващия съд. В посочения смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии. Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му. Тази проверка се извършва обаче, само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора. К. съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС. Касаторът, също така следва да обоснове и наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание, а именно, че правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика /Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; че правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие или че разглеждането на повдигнатия правен въпрос /а не разглеждането на конкретната жалба/ ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай по отношение на първия поставен въпрос не е налице поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Според разясненията, дадени с т. 2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. В случая с окончателния си доклад, обявен в съдебно заседание от 06.10.2015г., първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да установи всички елементи от фактическите състави на предявените искове, основен положителен факт от които е извършеното засяване на процесните имоти, за което са ангажирани доказателства по делото. Изложените от ответника съображения изразяват несъгласието му с изводите на съда за установеност на този факт, по отношение на който очевидно е извършено доказване в процеса. Действията на въззивния съд не са в противоречие с приетото в сочената съдебна практика, тъй като не е била налице непълнота на доклада на първоинстанционния съд.
Поставените втори и трети въпрос от изложението не могат да се дефинират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Чрез тях касаторът обосновава искането си за допускане до касационно обжалване с оплакването си за неправилност на обжалваното решение, като изразява несъгласието си с анализа на доказателствата и с фактическите и решаващите изводи на съда. Касационните оплаквания по чл.281 ГПК за неправилност и необоснованост на решението подлежат на проверка при разглеждането на касационната жалба по същество, а не в стадия по нейната селекция.
Не се обосновава противоречие на въззивното решение по четвъртия формулиран въпрос с представената съдебна практика, обективирана в решение № 132/29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, III г.о.. В това решение е даден задължителен отговор на въпросите „следва ли когато съдът сам прецени, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование“ и „ допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлена част от иска на „на око““. Не е налице идентичност между хипотезите, която да обоснове основание за противоречие – в конкретния случай поставеният въпрос касае хипотеза, при която съдът е счел, че по конкретните въпроси не са необходими специални знания, което да наложи назначаване на експертиза, а не изразява несъгласие със заключението на изготвена такава по делото.
Касаторът не обосновава наличието и останалите поддържани допълнителни предпоставки.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
Предвид изхода на спора разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 250.00 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19/21.03.2017г., постановено от Търговищкия окръжен съд по т. д. № 4/2017г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. „БРЯГ 93“ сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева – разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: