5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София,20.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
изслуша докладваното от съдия А. Б. ч.т.д. № 122 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Д. като [фирма], представлявана от адв. В., срещу определение № 2863 от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 3978/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което са потвърдени определение № 1597 от 09.03.2015г. по т.д. № 7010/2014г. на СГС, ТО, VI-21 състав и определение № 4270 от 12.06.2015г., постановено по същото дело. С потвърдените първоинстанционни определения е прекратено производството по делото и частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Сдружение „Съюз на българските журналисти“ сумата 500 лева, представляваща направени разноски.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че при произнасянето си въззивният съд е подменил същността на казуса, който е изложен точно и ясно в обстоятелствата част на исковата молба. Поддържа, че искането е за издаване на решение, с което да бъде признато за установено, че към момента ответното сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските журналисти“ е неучредено по законния ред и следователно – нелегитимно, като е формулиран петитум за признаване незаконосъобразния статут на С.. Твърди, че в контекста на ангажираните доказателства в исковата молба е пределно ясно, че е визиран конкретен времеви период – от 11.03.2014г., когато е изтекъл четиригодишният мандат на Управителния съвет на сдружението, към датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2014г., Счита, че услужливото пропускане именно на този времеви периметър още в първата инстанция на практика е обрекло цялото производство на подмяна и на лишаването й от справедлив процес. Поддържа още, че въззивният съд е изместил фокуса от отговора на главния въпрос относно легитимността или липсата на такава на С. в конкретния времеви период към липсата на правен интерес на частната жалбоподателка, въпреки че с представянето от ответника на доказателства самият той е реализирал извънсъдебно признание за наличие на правен интерес за нея. Твърди, че въззивният съд не се е запознал с представените по делото доказателства, приложени от двете страни, или умишлено ги е неглижирал. Излага доводи за правния си интерес от водене на иска поради наличието на други съдебни производства между страните, по които тя е осъдена да заплати суми на ответното сдружение и образувано с оглед на това изпълнително дело. Излага и подробни съображения за основателност на предявения иск. Поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за развитието на правото: „Налице ли е правен интерес за страната по договор за наем на търговски обект от обявяването на нелегитимността на Сдружение „Съюз на българските журналисти“ /С./ във визирания в исковата молба конкретен времеви период с оглед на факта, че същата и в бъдеще ще е страна и по други граждански производства срещу същото сдружение?“. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, като твърди, че първоинстанционният съд е констатирал липсата на правен интерес не при предявяването на иска, а цели шест месеца след това. Позовава се и на ТР №3/2013г. на ВАС, определение № 126/2009г. по ч.т.д. № 56/2009г. на ВКС, I т.о. и определение № 4038 на ВАС.
Ответникът по частната жалба „Съюз на българските журналисти“ /С./, представляван от адв. Г., представя отговор, с който я оспорва. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като не е налице формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд и да са налице специалните хипотези на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба, включително в т. нар. уточнителни бележки от 21.11.2014г. на адв. В., както и в становището от 23.02.2015г., ищцата по делото не е изложила ясно и последователно обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че за нея е налице правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.13, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ. Изложил е съображения, че съгласно съдебната практика и теорията заинтересувано лице в хипотезата на незаконно учредяване и незаконна дейност следва да се приеме всеки член на сдружението, а при неплатежоспособност – всеки кредитор /когато същият може да иска откриване на производство по несъстоятелност/, като този извод се базира на нормите на специалния закон, уреждащи автономията на сдружението, изключваща възможността едно неправилно учредено сдружение да се атакува на това основание от друго сдружение, вкл. от друго физическо или юридическо лице, независимо дали последните са заинтересувани от това, или от държавен орган, извън случаите на правомощието на прокурора и несъстоятелността. За пълнота на изложението е посочил, че в случая ищцата не твърди, че ответното сдружение е неправилно учредено. С оглед на тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че ищцата не може да иска прекратяването на ответника с иска по чл.13, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ. Въззивният съд е счел, че не са изложени твърдения, обосноваващи пряк правен интерес за ищцата от предявяване на иска, дори и с оглед изложените твърдения за наличие на правни спорове между ищцата и ответника. Приел е, че в този смисъл не може да се изведе, че с постановяването на евентуално положително решение по предявения конститутивен иск за прекратяване на ответното сдружение ищцата би реализирала твърдените си материална права по други дела.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правен въпрос е свързан с преценката кое лице е заинтересовано по смисъла на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ – дали това е всяко лице, което има какъвто и да е интерес от водене на иска с правно основание чл.13, ал.1 ЗЮЛНЦ, или е само лице, което има правен интерес от предявяване на такъв иск, и в какво следва да се изразява този правен интерес. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос и това е обусловило крайния му извод за недопустимост на предявения от частната жалбоподателка иск поради липса на правен интерес. По отношение на този въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ юридическо лице с нестопанска цел се прекратява при наличие на предвидените в т.1 и т.2 предпоставки по иск на всеки заинтересуван или прокурора. В решение № 30 от 01.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че искът по чл.13, ал.1 ЗЮЛНЦ е предоставен на разположение на всеки заинтересован, т.е. на всяко лице, което има какъвто и да е било интерес да го предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той изрично го казва– аргумент от чл.74 ЗЗД. Прието е, че за ищеца по делото – конкретна община, съществува интерес да води иска за прекратяване на ответното сдружение с оглед промяната в режима на публична общинска собственост на язовирите и микроязовирите, която настъпва от момента на възникването на сдруженията като юридически лица, като за наличието на всякакъв интерес е достатъчно и застрашаването на правата на общината по чл.17, ал.1, т.2 и т.8 ЗМСМА, предоставени в нейна компетентност, по отношение на устройството и развитието на територията на общината и населените места в нея, опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси. В решение № 248 от 07.01.2013г. по т.д. № 79/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. също е застъпено становището, че искът по чл.13, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ е предоставен на всеки заинтересован, т.е. на всяко лице, имащо интерес да иска прекратяване на сдружение на посочените основания, като в исковата молба следва да се изложат обстоятелства, свързани с интереса от търсената искова защита. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъдил изложените от ищцата твърдения, обосноваващи интереса й от предявяване на иска, и е приел, че дори наличието на правни спорове между ищцата и ответника не може да обоснове такъв интерес, тъй като не може да се приеме, че с постановяването на евентуално положително решение по предявения конститутивен иск за прекратяване на ответното сдружение ищцата би реализирала твърдените си материална права по други дела. Следователно въззивният съд е приел, че за частната жалбоподателка не е налице какъвто и да било интерес от предявяване на иска, тъй като нито се засягат нейни права, нито от провеждане на иска за нея ще настъпи пряка или косвена полза. Преценката за наличие на интерес от предявяване на иска винаги е конкретна и специфична за делото, тъй като е обусловена от изложените от ищеца твърдения, обосноваващи активната му легитимация. С оглед на това не е налице противоречие с посоченото в изложението определение № 126/2009г. по ч.т.д. № 56/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., което е постановено в хипотезата на искане по чл.402, ал.1 ГПК. Преценката за наличие на интерес от водене на иска съдът дължи във всеки един момент до приключване на делото, а не само към момента на предявяване на исковата молба, като е неоснователен доводът на частната жалбоподателка за противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с определената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск следва да се отбележи и това, че установителен иск за факт, какъвто петитум е бил формулиран в исковата молба – за установяване незаконосъобразния статут на ответното сдружение, а в уточнителната молба – за обявяването на сдружението за нелегитимно, се явява недопустим съгласно разпоредбата на чл.124 ГПК. Поради това, съобразявайки изложените в исковата молба твърдения и търсената защита, както и изричното позоваване в исковата молба на чл.13, ал.1, т.3, б.“а“ ЗЮЛНЦ, въззивният съд е определил правната квалификация на иска и се е произнесъл по наличието на интерес от воденето му.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2863 от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 3978/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: