О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
[населено място], 21,04, 2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 689/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №981 от 21.07.2010г., постановено по ч.гр.дело №744/2010г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение на П. окръжен съд от 25.06.2010г. по гр.дело №495/2010г. Жалбоподателят Я. Г. Я. моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба са изложени подробни съображения.
Ответниците по частната касационна жалба ЗПК “Т.” –[населено място] и [фирма] –[населено място], считат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Алтернативното искане е да се остави без уважение частната касационна жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представен е документ – договор за правна защита и съдействие от 30.08.2010г., за платени разноски на процесуалния им представител.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
П. окръжен съд е прекратил образуваното пред него исково производство по кумулативно обективно съединени искове за прогласяване на нищожността на седем сделки между ответниците поради липсата на правен интерес за ищеца – жалбоподател. Последният е бил обоснован, че с извършените от кооперацията продажби на дружеството са нарушени членствените му имуществени права, произтичащи от членството му в кооперацията. П. апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на окръжния съд след обсъждането на представени по делото молба по чл.12, ал.2 ЗК и декларация от ищеца – жалбоподател до УС на кооперацията за прекратяване на членството му в кооперацията и уреждане на имуществените му отношения с нея чрез изплатената имуществена вноска от 109 636 лв. и парична вноска от 5000 лв. Според съда, при напускане на кооперацията с едномесечно предизвестие и изтичане на срока по чл.12, ал.3 ЗК, членството се прекратява, без да е необходимо съгласие на орган на кооперацията. Счетени са за неоснователни доводите на жалбоподателя относно липсата на легитимност на УС и доказването на членствени права, чрез представен списък на член кооператорите от 2005г., тъй като отправеното до кооперацията предизвестие е от 2009г.
В изложението си в частната касационна жалба касаторът формулира следните материалноправни въпроси: прекратява ли се членството на кооператор с волеизявлението му за напускане по чл.12 ЗК, когато е подадено до нелегитимен орган на УС и декларацията за напускане дали е достатъчна като формален документ. Поддържа неприложимост на разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗК към случая. Касационното обжалване по поставените правни въпроси се поддържа по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Напускането е един от начините на прекратяване на членство в кооперацията – чл.12, ал.1, т.1 ЗК. За това е необходимо едномесечно писмено предизвестие на член кооператора, отправено до управителния съвет, освен ако в устава на кооперацията не е предвидено друго. С оглед на мотивите на П. апелативен съд, формулирания от касатора въпрос, в първата му част, не е обусловил изхода на спора по преюдициалния въпрос ищецът член кооператор ли е в ЗПК “Т.” към датата на подаване на исковата молба. В определението на П. апелативен съд не се съдържат мотиви молбата – предизвестие да е подадена до нелегитимен състав на УС на кооперацията. На второ място съдът е приел, че при напускане на кооперацията по чл.12, ал.1, т.1 ЗК членственото правоотношение между кооперацията и член кооператора се прекратява с факта на подаване на молбата и изтичане на срока по чл.12, ал.2 ЗК и не е необходимо решение на орган на кооперацията. Втората част от въпроса също не е обуславящ изхода на делото, с оглед на приетото от П., че фактическият състав на прекратяване на членство с кооперацията чрез “напускане” включва, както подаването на молба – предизвестие, но и изтичане на срока по чл. 12, ал.3 ЗК.
Независимо, че не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не е налице и допълнителното основание по т.3. Частната касационна жалба съдържа доводи за неправилност на определението поради нарушение на чл. 12 ЗК “ без да се вземе предвид чл.20 и чл.21 ” ЗК, но не и аргументи по приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на даденото в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение на кумулативната предпоставка за селектиране на касационните жалби “ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно да бъде обосновано приложното поле на касационното обжалване.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на определението на П. апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №981 /27.07.2010г., постановено по ч.гр.дело №744/2010г. на П. апелативен съд.
ОСЪЖДА Я. Г. Я. от[населено място] да заплати на ЗПК “Т.”[населено място] и [фирма] – П. разноски в размер на 900лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: