О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.307
гр. София, 21.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2751 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Скални материали” АД срещу решение №128 от 21.06.2018 г. по в.т.д.№65/2018 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №536 от 22.12.2017 г. по т.д.№78/2016 г. на ОС Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от „Скални материали” АД срещу ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 70 092.01 лв., незаплатено от ВТУ „СВ. Св. К. и Методий” окончателно плащане за извършени строително-монтажни работи по сключен между него и обединение по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите „Скални материали-Алексстрой” Договор РД-278/9.04.2009 година за изпълнение на строителство и по сключено към него споразумение между страните от 26.06.2015 г. и в размер на 17 487.55 лв. – мораторна лихва върху незаплатената му цена за времето от 06.11.2013 г. до 01.06.2016 г., за което вземане частично за сумите: 10 092.01 лв. – главница, 2 541.01 лв. – мораторна лихва, по ч.гр.д.№1054/2016 г. на РС Велико Търново в полза на „Скални материали” АД против ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” е издадена Заповед №526/22.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК; частично за сумите: 20 000 лв. – главница, 4 982.18 лв. – мораторна лихва, по ч.гр.д.№1060/2016 г. на РС Велико Търново в полза на „Скални материали” АД против „Св. Св. Кирил и Методий” е издадена Заповед №512/20.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК; частично за сумите: 20 000 лв. – главница, 4 982.18 лв. – мораторна лихва, по ч.гр.д.№1061/2016 г. на РС Велико Търново в полза на „Скални материали” АД против „Св. Св. Кирил и Методий” е издадена Заповед №530/22.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; частично за сумите: 20 000 лв. – главница, 4 982.18 лв. – мораторна лихва, по ч.гр.д. №1062/2016 г. на РС Велико Търново в полза на „Скални материали” АД против ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” е издадена Заповед №514/20.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху цялата главница, в размер на 70 092.01 лв., считано от 01.06.2016 г. и е оставена без разглеждане претенцията на „Скални материали” АД против ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане за мораторна лихва за разликата над 17 487.55 лв. до 18 318.95 лв. като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото в тази част.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Въззивният съд, като инстанция по същество, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато същите касаят формирането на извод дали подлежат на плащане договорените и изпълнени СМР, при наличие на редовно подписан от страните, без забележки, акт обр.19 за установяване и заплащане на натурални видове СМР. 2. Как се установява приемане на извършената работа по договор да изработка, както и относно приложението на чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи, начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД на изпълнителя, т.е. да се докаже изпълнението на възложената работа от изпълнителя и нейното приемане от възложителя. 3. Каква е доказателствената тежест на фактурата, издадена на основание извършени и приети без възражения СМР, вкл. Акт за установяване извършване и плащане на натурални видове СМР, осчетоводена от издателя, но неосчетоводена при получателя. 4. Сключените между страните споразумения, в които изрично е посочено, че се сключват на основание съответен договор за изпълнение, представляват ли негова неразделна част и пораждат ли задължения за страните, които са ги подписали. Сочи се, че първите три въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, като евентуално се твърди наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържано по отношение и на последния въпрос. Излагат се съображения, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация – ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед наличието на активна /кредиторова/ солидарност на страната на изпълнителя, която произтича от Договор № РД-278/9.04.2010 г., исковете са предявени от надлежна страна – „Скални материали” АД, действало от името на съдружниците в гражданското дружество като лидер на обединението. Посочил е, че в заявленията и в издадените заповеди за изпълнение срещу ответника изрично са посочени Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-278/9.04.2009 г. и Споразумение от 26.06.2015 г. към Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-278/9.04.2009 г., но не и Споразумение от 30.04.2009 г. към договора, следователно заповедите за изпълнение са издадени за дължими суми за строително-монтажни работи по Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-278/9.04.2009 г. и Споразумение от 26.06.2015 г. към Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-278/9.04.2009 г. Изложил е съображения, че Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” е заплатил на „Скални материали” АД общо 278 839.19 лв. по Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-278/9.04.2009 г., т.е. повече от визираната в чл.6, ал.1 от същия стойност на строително-монтажните работи – 234 183 лв. с включен данък върху добавената стойност, а в подписаното на 26.06.2015 г. споразумение между страните по Договор №РД-278/9.04.2009 г. е отразено, че окончателното плащане по договора ще се извърши на вноски след 15.09.2015 г. и в срок до 30.12.2015 г., но не е конкретизирана дължима сума. В този смисъл е достигнал до извод, че не се установява при условията на главно и пълно доказване Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” да дължи на „Скални материали” АД суми по Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-278/9.04.2009 г. и Споразумение от 26.06.2015 г. към същия, за каквито са издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№1061/2016 г., ч.гр.д.№1054/2016 г., ч.гр.д.№1060/2016 г. и ч.гр.д.№1062/2016 г. на РС Велико Търново – „Скални материали” АД не е претендирало издаване на заповеди за изпълнение за суми, дължими въз основа на Споразумение от 30.04.2009 г. към Договор №РД-278/9.04.2009 г., а и такова основание не фигурира в издадените съдебни актове. По отношение на споразумението от 30.04.2009 г. е изложил съображения, че изменението на договора за обществена поръчка не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за нейното изпълнение, а изменението на съществени параметри на поръчката след сключване на договора е недопустимо – касае се за заобикаляне на закона, освен в хипотезата на осъществяване на дейности с обслужващо предназначение. Счел е, че в случая „Допълнителното споразумение” от 30.04.2009 г. е подписано по-малко от месец след сключването на договора и с него е завишена значително договорената стойност, а от количествено-стойностната сметка е видно, че са уговорени и нови строително-монтажни работи. Посочил е, че съобразно чл.33, ал.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, приета с ПМС № 249/17.09.2004 г., обн., ДВ, бр.84/27.09.2004 г., в сила от 01.10.2004 г., отменена на 01.04.2012 г., страните по договор за малка обществена поръчка не могат да го изменят, освен в случаите по чл.43, ал.2 от Закона за обществените поръчки /отм./ и при спазване на условията на чл.43, ал.3 от Закона за обществените поръчки /отм./, но в случая няма данни за наличие на нито една от хипотезите, регламентирани в чл.43, ал.2 от Закона за обществените поръчки /отм./, поради което не може да се направи извод за надлежно изменение на Договор № РД-278/9.04.2009 г., а и с „допълнителното споразумение” е уговорено извършване на строително-монтажни работи, които не са предмет на договора – по своята същност е налице самостоятелен контракт, въз основа на който „Скални материали” АД не е претендирало издаване на заповеди за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В този смисъл поставеният в изложението първи въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК /която изключва наличие на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви останалите въпроси не са формирали правната воля на съда – както бе посочено в обжалваното решение е прието, че претендираното от касатора вземане не е предмет на договора за обществена поръчка и споразумението от 26.06.2015 г. към същия, въз основа на които са издадени заповеди за изпълнение, като издаване на заповеди за изпълнение за суми, дължими въз основа на Споразумение от 30.04.2009 г. не е претендирано, а и последното е сключено в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗОП /отм./. В този смисъл по въпросите относно установяване на приемане на извършената работа, тълкуването на договорите, начина на доказване на извършената работа /втори въпрос/, доказателствената сила на фактурата и актовете, издавани в процеса на строителството /трети въпрос/ и представлява ли споразумението към един договор, част от този договор /поставеният общотеоретично четвърти въпрос, без връзка с конкретната законова разпоредба, на която се е позовал въззивния съд/, не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да се допусне. Дори и да се приеме, че последният от въпросите е обусловил решаващата воля на съда, то спрямо него не се установява наличие на бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280,, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не е осъществена нито една от хипотезите, с които се свързва приложимост на посоченото основание – разпоредбите на чл.43, ал.2 и ал.3 от ЗОП /отм./ са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и по приложението им е формирана многобройна константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3157 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №128 от 21.06.2018 г. по в.т.д.№65/2018 г. на АС Велико Търново.
ОСЪЖДА „Скални материали” АД[ЕИК] да заплати на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”[ЕИК] сумата от 3157 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.