O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С., 22.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1434 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28873/19.08.2010 година на К. Н. Й. от[населено място] , подадена чрез адв. И. И. – АК- П. срещу Решение Nо 1115 от 30.06.2010 година по гр. възз.д. Nо 789/2010 година на ОС-Пловдив , в частта , с която са определени правата на съделителите в съсобствеността.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК е потвърдил Решение Nо 2527 от 19.10.2009 година по гр.д. Nо 2574/ 2008 година на Районен съд -Пловдив по допускане на съдебна делба на основание чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН на земеделски земи , останали в наследство от К. Н. /К./ Д. , в частта за квотите. Прието е , че на съделителката К. Й. , дъщеря на един от синовете на наследодателя, не може да бъде определен по-голям дял , тъй като продажбата на наследство от нейната баба К. в полза на баща и Н. по силата на Договор от 31.08.1959 година , няма действие, на основание на чл. 90а от ЗН.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон относно незачетените правни последици на договора за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от 31.08.1959 година, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , с довод , че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: по приложението на чл. 90а ЗН във вр. с чл. 212 ЗЗД, като е приложил закона необосновано и в противоречие с практиката на ВКС/ без да се сочат съдебни решение като противоречива практика/.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника К. Л.- адв.Т. Б. , с който се поддържа , че касационната жалба е неоснователна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като само по себе си позоваването в изложението на касатора за наличие на основание за допустимост по приложението на законова норма , която ясна и точна, без да бъде обосновано защо произнасянето на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, или без аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика с исканото произнасяне на ВКС , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика , не може да обоснове допустимостта на обжалването на това основание .
Съгласно разпоредбата на чл. 90а от ЗН / в частта , с която не е обявена за противоконституционна /, продажбата на наследство, извършена след одържавяването или включването в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява респ. съставляват новооткрито наследство -арг. на чл. 91а ЗН in fine, няма действие за тези имоти. Приложението на закона не буди съмнение при точно установените данни дали процесните имоти са включвани в ТКЗС и кога. При спор кога е реализирано обобществяването на земеделските имоти, хипотеза по делото/ , когато същите за в обема на договор за продажба на наследство, не приложението на закона създава затруднения и противоречива съдебна практика, а различните разрешения са резултат от различно доказване на правно- релевантните факти.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 28873/19.08.2010 година на К. Н. Й. от[населено място] ,подадена чрез адв. И. И. – АК- П. срещу Решение Nо 1115 от 30.06.2010 година по гр. възз.д. Nо 789/2010 година на ОС-Пловдив , в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция по определени правата на съделителите в съсобствеността.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :