3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 235/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. София, 23.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 235 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. И. К. обжалва решение № 1471 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1434/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение в частта, в която искът срещу него е уважен, е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. Т. С. оспорва жалбата. От същия е постъпила насрещна касационна жалба.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2172 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 11002/10 г. на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение е уважен иска на К. С. срещу М. К. за собственост на 4/6 ид. ч. от ПИ № 10135.2516.212 по КК на [населено място] с площ 835 кв. м. и на 4/6 ид. ч. от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв. м., като е отхвърлил иска за разликата над 4/6 ид. ч. за земята и постройката.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че имотът бил придобит от Я. П. по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът К. С. е придобил собствеността на 4/6 ид. ч. от процесния имот по наследство от сестра си Г.. На лично основание и като наследник на съпруга си Я. тя придобила собствеността на 4/6 ид. ч., а останалите 2/6 ид. ч. от терена и сградата останали в наследство на О. и И. Ц.. През 2005 г. те прехвърлили на П. П. имота, но фактически купувача придобил само 2/6 ид. ч., каквито права те притежавали, затова и следващите приобретатели били собственици само на 2/6 ид. ч. от терена и сградата. За разликата над 600 кв. м. до 834 кв. м., които били изкупени съгласно §4з ал. 2 ПЗР на З., била налице съсобственост между К., О. и И. при квоти 4/6 ид. ч. за К. и 2/6 ид. ч. за правоприемника на О. и И. – С. М.. С оглед на тези факти съдът приел, че С. М. е продал на М. К. 2/6 ид. ч. от терена и сградата. Според съда, М. К. не е придобил останалата част от имота по давност, тъй като неговото, и присъединеното от него владение от 29.08.2005 г., било прекъснато с предявяване на иска за собственост на 15.07.2010 г.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и материалноправен въпрос дали предявяването на иск е единственото основание което води до прекъсване на придобивната давност, или е необходимо и исковата молба да бъде вписана тогава, когато искът подлежи на вписване.
В изложението се съдържа бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена.
Освен това, първото поддържано от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулирания въпрос не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. В случая касаторът не формулира конкретен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а развива тезата за неправилност на постановеното решение. По втория формулиран въпрос също няма основание за допустимост на касационното жалба. В чл. 116 ЗЗД са посочени случаите в които давността се прекъсва, един от които е с предявяване на иск. Вписването на исковата молба не е елемент от прекъсването на давността. Както е прието и в решение № 671 от 27.06.2000 г. по гр. д. № 689/99 г. на ВКС І ГО, прекъсването на давността настъпва с постъпването на делото в съда, който е компетентен да разреши гражданскоправния спор, а не с подаване молба за вписване на една искова молба пред съдията по вписване. Вписването не може да се квалифицира като основание за прекратяване на давността, тъй като се отправя до несъдебен орган, а предявяването на иска е сезиране на съда с искане за защита, скрепена с държавната санкция. В Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. дело № 3/2009 г. на ВКС ОСГК, също е прието, че вписването на искова молба по има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо.
С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1471 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1434/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: