О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, . 25.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.04.2012 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 603/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Й. К. Т. от [населено място], подадена чрез адв. Б. В.- КАК, против определение на Софийски градски съд № 3131/ 28.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 538/2011 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 100221 от 12.01.2011 год., подадена срещу постановено по реда на чл.146, ал.1 ГПК, във вр. с чл.140 ГПК определение на СРС от 08.10.2010 год., по гр.д.№ 9833/2010 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт състав на Софийски градски съд за първи път се е произнесъл по допустимостта на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу постановено от Софийски районен съд по реда на чл.146, ал.1 ГПК, във вр. с чл.140 ГПК определение по образуваното по предявен от [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК гр.дело № 9833/2010 год., като е оставил без разглеждане същата, позовавайки се на отсъствие на възникнало в полза на жалбоподателя процесуално потестативно правомощие на частна жалба.
Следователно на осн. чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,т.1 ГПК постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да обсъжда предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че съдебният акт, с който първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните, като им е дал съответни указания във вр. с предмета на спора, реда за връчване книжата по същото, разпределението на доказателствената тежест в процеса и е насрочил образуваното по предявения установителен иск по чл.422 ГПК гр.дело № 9833/2010 год. за разглеждане в открито съдебно заседание не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Определението е правилно.
Изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на въззивния съд за недопустимост на подадената от настоящия жалбоподател частна жалба са законосъобразни и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като съответстващи на закона и установената съдебна практика, израз на която са влезлите в сила определения на ВКС: № 709/15.10.2010 год. по ч.т.д.№ 211/2010 год.на ІІ-ро т.о. и № 676 от 29.11.2010 год., по гр.д.№ 639/2010 год. на ІV-то г.о..
Постановеното от Софийски районен съд по реда на чл.146, ал.1 ГПК, във вр. с чл.140 ГПК определение, предмет на подадената частна
постановяването на крайния съдебен акт по възникналия правен спор, не е от категорията съдебни актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол, както правилно е счел и СГС.
Същото няма преграждащ временно или напълно производството по делото характер, нито изрично в процесуалната уредба, съдържаща се в раздел ІІІ на гл.ХІІІ, регламентираща разглеждането на делата законодателят е предвидил обжалваемостта му.
Следователно доколкото извършваните от първоинстанционния съд по реда на чл.146 ГПК, във вр. с чл.140 и сл. ГПК процесуални действия, обективирани в постановеното първоинстанционно определение са насочени към подготовката на делото за постановяване на решение по същество на възникналия между страните правен спор, то осъществяваният инстанционен контрол за законосъобразност по отношение на последното е всякога по повод обжалването на самия краен съдебен акт, правилността на който всъщност те и обуславят.
От своя страна обстоятелството, че постановеното от СРС определение е прието от процесуалния закон за необжалваемо изключва наличието на надлежно възникнало в полза на настоящия частен жалбоподател процесуално потестативно правомощие на частна жалба- абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за които съдът следи служебно, поради което възприемайки подадената от последния въззивна частна жалба за процесуално недопустима СГС правилно е приложил процесуалния закон.
Останалите въведени в частната жалба доводи, като неотносими към правилността на обжалвания съдебен акт на СГС, не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението Софийски градски съд № 3131/ 28. 02.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 538/2011год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: