О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 889 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Р. срещу решение № 1432 от 17.11.2016г. по в.гр.д. № 1363 / 2016г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 164 от 25.04.2016г., постановено по гр.д. № 4536 / 2013г. на Районен съд Варна. Първоинстанционният съд е обявил на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на [фирма], [населено място], договор за доброволна делба от 30.06.2009г., с нотариална заверка на подписите № 11758/30.06.2009г. на нотариус Г. Г. с район на действие РС-Р., вписан в Службата по вписванията, [населено място] на 01.07.2009г., т.VІ, № 231, вх.рег.№ 13066; д.№ 2895, сключен между Р. С. Р., с ЕГН [ЕГН], и С. Т. Р., с ЕГН [ЕГН], по сила на който касаторката е придобила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.573.4.26 от апартаментен хотел „L. Б. Г. Б.”, находящ се в[жк], [населено място], общ.В., ведно с 0.700% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, равни на 10.19 кв.м. ид.ч., ведно с обзавеждането на имота, срещу уравнение в размер на 7466.90 лева.
Касаторката обжалва въззивното решение като необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че процесният имот попада извън обхвата на СИО на основание извършена трансформация на лично имущество, тъй като придобиването му е изцяло с лични парични средства, дарени от баща й. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното първоинстанционно решение, съставът на въззивния съд е приел, че са налице кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на конститутивния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД: дружеството има качество на кредитор по отношение на съпруга на касаторка, Р. Р., спрямо когото е налице валидно възникнало и съществуващо вземане, установено с решение по т.д. № 204/2011 г. по описа на Р., по повод авалиран от него запис на заповед от 6.01.2009г.; двамата съпрузи са съзнавали увреждащия характер на договора за доброволна делба. Също така в мотивите на атакуваното решение е посочено, че в настоящото производство инцидентно установяване на по-голям принос или трансформация е недопустим, поради което и възражението в този смисъл се явява неоснователно. От друга страна , с факта на извършването на доброволна делба се преклудира правото на ответниците по иска да се позовават на трансформация на лични средства.
В изложението към жалбата се поставят следните правни въпроси: „1/ Може ли в настоящото производство, предвид придобиването на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК /чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК отм./?; 2/ С факта на извършване на доброволната делба, предмет на атакуване с П. иск по чл.135 ЗЗД, преклудира ли се правото на ответниците да се позовават на трансформация на лични средства?” Спрямо първия въпрос се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с т. 4 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по отношение на втория въпрос се твърди наличие на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускането на касационния контрол, предвид следното:
Първият въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на т. 4 от ТР №5/2013г. от 29.12.2014г. по тълк.д. № 5/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, според която в случай на придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК /чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК отм./. В мотивната част на тълкувателното решение е обяснено, че съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. С уважаването на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Предвид посочените разяснения в тълкувателното решение, при иск по чл.135 ЗЗД, заведен срещу двама бивши съпрузи, доколкото същите не се явяват насрещни страни, дори да се разгледа възражение на някой от тях за пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака, даденото разрешение няма да има задължителна за тях сила. Ето защо, хипотезата на предявен иск по чл.135 ЗЗД срещу двама бивши съпрузи, с оглед сключен от тях договор за доброволна делба, не се обхваща от даденото в т.4 от посоченото тълкувателно решение разрешение, поради което и не му и противоречи.
Вторият въпрос сам по себе си не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касация, тъй като въззивната инстанция е изложила и други решаващи по своя характер мотиви – че в производството по чл.135 ЗЗД инцидентно установяване на по-голям принос или трансформация е недопустимо, които са водещи при обуславянето на изхода на спора, но във връзка с които, предвид гореизложеното, не може да се допусне касационния контрол. Ето защо, по отношение на втория въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, поради което е безпредметно обсъждането на наведения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1432 от 17.11.2016г. по по в.гр.д. № 1363 / 2016г. на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.