2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
С., 29,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 456 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. О.-З. АД-С. против решение № 1692/8.11.2011 г. по гр.д. № 1873/2011 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено решение от 18.02.2011 г. по гр.д. № 8445/2009 г. на СГС в частта, с която исковете са уважени и касаторът е осъден да заплати на Й. К. сумата 50 000 лв. и на Ц. Б. 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ, като са присъдени разноски.
Ответниците са подали отговор да не се допуска касационно обжалване, като жалбата е и неоснователна. Претендират за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че по въпросът: Налице ли е съпричиняване от страна на пешеходец, който при пресичане на пътя е нарушил чл.113 и чл.5 ЗДвП?, били налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Така формулираният въпрос не е обусловил изхода на конкретното дело, защото съдът е приел, че поддържаното от застрахователя възражение за съпричиняване е недоказано и съответно неоснователно. А дали в случая е налице съпричиняване, не е дори правен въпрос, а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Независимо от горното, наличието на задължителна практика по т.1 изключва приложно поле по т.2 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК, а и няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1692/8.11.2011 г. по гр.д. № 1873/2011 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: