O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 04.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 681 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28754/14.03.2012 година на Х. Л. П. , А. Х. П.-Б. и Х. Х. П. , и тримата от [населено място] чрез адв. А. Т. – САК срещу въззивно Решение от 24.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 13263/2010 год. на Софийския градски съд , с което е отменено Решение от 18.03.2010 година по гр.д. Nо 44658/2008 година на Софийския РС и е постановено ново, с което заявеният иск за собственост по чл. 108 ЗС на реална част от 86.70 кв.м. от недвижим имот, разположена по дължина на регулационната линия между УПИ * и УПИ * в кв. 136 по РП на [населено място] , е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата , че по въпросите , свързани с правомощията на въззивната инстанция при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и подвеждането им под приложимия закон,произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона- § 6 от ПЗР на ЗУТ , свързан с отчуждителното действие на невлезлия в сила и неприложен дворищно – регулационен план.
Поддържа се довод , че са налице предпоставите за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд по чл. 270 ал.1 ГПК, произнесен в противоречие с Решение Nо 270 от 20.05.2000 година по гр.д. Nо 1434/1999 година на ВКС- IV отд. и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаещо въпроса за правомощията на въззивната инстанция при частично обжалване на решението на първата инстанция по чл. 271 ГПК , поради липса на съдебна практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Г. Д. С. чрез поверениците му –адв.С. М. и адв.В. Г.- САК, с която се заявява въсрсжение за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК, като алтернативно се поддържа доводи за лиса на основания за допускане на касационното обжалване, поради липса на извеждане на обуславящи изхода на спора правни въпроси,както и се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба при евентуално допускане на касационното обжалване .Претендират се разноски за касационното производство, представя се списък на същите по чл. 80 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но с оглед на данните за данъчната оценката на спорния недвижим имота – л. 64 и изрично посочената от ищците цената на защитимото вещно право от 3 522 . 61 лв., следва , че касационната жалба е процесуално недопустима,, поради цената на заявения и разгледан граждански иск за собственост по чл. 108 ЗС – под 5 000 лв.
По делото на – л.64 от производство пред районен съд е представено Удостоверение за данъчната оценка изх. Nо 090019/7311/03.12.2008 година на имот – земя от 608 кв.м. на стойност 24703.40 лв. .Ищците по делото са заявили иска си за собственост на реална част от този имот , от 86.70 кв., като са определили неговата стойност на 3 522.61 лв. на база цена на кв.м.. При това положение цената на заявения вещен иск- за защита правото на собственост на 86.70 кв.м. е 3 522,61 лв. .
При тази данъчна оценка от 3 522.61 лв. на спорните 86.70 кв.м. , цената на иска по чл. 108 ЗС , съгласно действащите към 20.12.2008 година правила на чл. 68 и 69 ГПК , касае иск с цена под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК /ДВ. изм. бр.100/2010 г./ праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв. , поради което касационната се явява процесуално недопустима.
На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По направеното искане на ответника по касация Г. Д. С. за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба, представени са безспорни писмени доказателства за заплатен адвокатски хонорар / Договор за правна защита и съдействие Nо 019891/ 26.03.2012 година / в размер на сумата 2400 лв. / две хиляди и четиристотин лева/, поради което и на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК и чл. 81 ГПК искането следва да бъде уважено за посочената сума.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 28754/14.03.2012 година на Х. Л. П. , А. Х. П.-Б. и Х. Х. П. , и тримата от [населено място] заявена чрез адв. А. Т. – САК срещу въззивно Решение от 24.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 13263/2010 год. на Софийския градски съд , с което е отменено Решение от 18.03.2010 година по гр.д. Nо 44658/2008 година на Софийския РС и е постановено ново, с което заявеният иск за собственост по чл. 108 ЗС касаещ защитата на реална част от 86.70 кв.м. от недвижим имот, разположена по дължина на регулационната линия между УПИ * и УПИ * в кв. 136 по РП на [населено място] , е отхвърлен като неоснователен.
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Л. П. , А. Х. П.-Б. и Х. Х. П. , и тримата от [населено място] да заплатят на Г. Д. С. от [населено място] сумата от 2400 лв. / две хиляди и четиристотин лева/ , разноски по делото за защита пред касационния съд, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната- касатор, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: