– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. София, 09.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 (тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 189 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 5276/15.01.2018 година, допълнена с молба с вх. № 146 232/08.11.20018 година, подадена от Н. М. Н. за отмяна на решение № 6421/17.09.2013 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1015/2010 година и на решение № 1109/02.06.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 354/2014 година, в частта им за разноските.
Насрещните страни по молбата за отмяна, а именно Прокуратурата на Република България и Държавата, представлявана от Министъра на финансите не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
С молбата си Н. М. Н. е поискал двете решения да бъдат отменени и да бъде приложена действащата правна норма на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПрП, като бъде коригиран размера на разноските за чието плащане неправомерно бил осъден като пострадал от терористичен акт, като наред с това бъде коригирано допуснатото противоречие между приетите за установени фактически положения и правната квалификация и след като бъде констатирано, че се прилагат установените от въззивния съд фактически положения и следващата се от тях правна квалификация решенията да бъдат отменени в частта им, с която са присъдени абсурдни разноски на ответните държавни учреждения, които са били представлявани от юрисконсулт. Освен това е поискано да бъде възстановена неправомерно събраната от Н. държавна такса в размер на 1040.00 лева от първоинстанционния и 520.00 лева от въззивния съд, като му бъдат заплатени всички неправомерно направени от него разноски в производството пред Софийски градски съд, включително и държавните такси. При условията на евентуалност е поискано да бъде приложена действащата правна норма на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПрП и да бъде намален огромния размер на разноските на ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение или определение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК. за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите, когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче Н. не е изложил твърдения.
Видно от молба с вх. № 5276/15.01.2018 година и допълващата я молба с вх. № 146 232/08.11.20018 година искането на Н. М. Н. за отмяна на влезлите в сила решения на Софийски градски и Софийски апелативен съд не се основана на нито едно от посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания за отмяна. В молбите са изложени твърдения за неправомерни действия на съдилищата по същество, които са могли да бъдат направени в хода на исковото съдебно производство и са предмет на инстанционен контрол, както и твърдения за неправомерно определен размер на дължимите се от Н. М. Н. в исковото производство държавни такси и разноски. Тези твърдения обаче не се покриват с нито едно от основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК. Такова основание не представлява и твърдението, че съдилищата е следвало да приложат приложена действащата, към настоящия момент редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПрП, а не тази действала към момента на постановяване на решенията на Софийски градски и Софийски апелативен съд. Предвид на това подадената от Н. М. Н. молба за отмяна с вх. № 5276/15.01.2018 година е нередовна-не е съдържа изрично и изчерпателно изброяване на основанията за отмяна, която нередовност не е отстранена и с подадената след дадените администриращия молбата съд указания молба с вх. № 146 232/08.11.20018 година. Затова молбите следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Н. Х. М., молба с вх. № 5276/15.01.2018 година, допълнена с молба с вх. № 146 232/08.11.20018 година, за отмяна на решение № 6421/17.09.2013 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1015/2010 година и на решение № 1109/02.06.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 354/2014 година, в частта им за разноските, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 189/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.