О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 307
София, 14.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5393/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “Б”- Е. , гр. С. срещу решението № 107 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 73/2008 г. на окръжен съд Габрово, с което е отменено първоинстанционното постановено по гр. д. № 632/2007 г. на С. районен съд и е постановено друго по съществото на спора като е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на К. П. И. и е отменена заповед № 0* от 26.06.2007г. като незаконосъобразна, възстановена е на работа служителката и касатора е осъден да заплати на И. сумата 1926 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение, както и сумата 160.56 лв. разноски по делото. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от лице без представителна власт, поради което е незаконна. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
С решението е разрешен съществен материалноправен въпрос относно валидността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е намерил, че след като в устава на търговското дружество е прието, че то се представлява от всеки двама измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристите, то подписаната заповед от главния изпълнителен директор С управление “Ч” е незаконосъобразна, като подписана от лице без представителна власт.
Касаторът поддържа, че въпросът за това, кой е компетентният орган да направи волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение, е решаван противоречиво от съдилищата, което е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Подписалият заповедта началник управление “Ч” при Б. ДСК е бил изрично упълномощен с тези права от В. М. С. в качеството й на Главен изпълнителен директор и на Д. Д. М. , изпълнителен директор от 3.06.2008 г.
Направил е позоваване на решение № 852 от 1.09.1999 г. по гр. д. № 10030/1998 г. на ІІІ г. о на ВС, в противоречие, с което е разрешен въпросът за валидността на действието по прекратяване на трудово правоотношение, извършено от упълномощен за това служител на работодателя.
Като второто основание е посочено допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл по спора, преди той да е напълно изяснен от фактическа страна относно преставителната власт на лицата, подписали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Доводът е основателен.
По делото не са били ангажирани доказателства във връзка с това основание за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение, въведено в първото съдебно заседание, проведено по делото. С решението си съдът се е произнесъл по този съществен материалноправен въпрос, без делото да е било напълно изяснено относно това, дали подписалият заповедта началник управление “Ч” при Б. ДСК е бил натоварен с представителни функции от работодателя във връзка с дейността по сключване и прекратяване на трудови правоотношения. Преценката дали делото е било напълно изяснено от фактическа страна е процесуален въпрос от значение за точното прилагане на процесуалния закон, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно изложеното настоящият състав на І-во г. о. на ВКС, ГК, намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 73/2008 г. на окръжен съд Габрово.
УКАЗВА на касатора да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 118.48 лв. (по 40 лв. за двата неоценяеми иска и 38.48 лв. по иска по чл. 225 КТ) на основание чл. 18 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.