О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 27.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1070 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника О. А. ч. процесуалния му представител П. С. С. срещу решение № 1044/16.07.2009г. по гр. д. № 1845/2008г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение № 1978/13.06.2008г. по гр. д. № 3587/2006г. на Варненски районен съд, ХІХ състав, признато е за установено по отношение на О. А., че „Л” Е. , гр. П. е собственик на недвижимия имот – предмет на иска в качеството му на универсален правоприемник на „Л” ЕООД, гр. В., а праводателят му – на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, и ответникът О. А. е осъден да заплати на ищеца сумата 3 000 лв. – обезщетение за ползването без основание на процесния имот за периода 08.03.2006г. – 23.05.2006г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2006г. до окончателното й плащане, както и да заплати сумата 1 553,54 лв. – съдебни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материъалния закон и необоснованост. В приложено към касацонната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1/ въпросът за приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./, а именно „може ли да бъде установено коя съответна част от активите и пасивите на прекратеното държавно предприятие е поета от държавната фирма при липса на данни приетият имот да е бил включен в общото имущество на приватизиращото се предприятие, съответно липса на записвания по баланса и при липса на разделителни и приемо-предавателни протоколи” е решен в противоречие с решение № 57/05.02.2009г. по гр. д. № 6047/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 160/24.02.2009г. по гр. д. № 155/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 287/06.04.2009г. по гр. д. № 6168/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 100/20.02.2009г. по гр. д. № 1171/2008г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 982/17.10.2008г. по гр. д. № 6497/2007г. на ВКС, ГК, III г. о.;
2/ въпросът за приложението на чл. 15 /отм./ ЗС относно придобиването на право на собственост върху сграда без надлежно учредено право на строеж във връзка с приложението на чл. 212 ГПК относно задължението на съда да изследва всички факти и обстоятелства, релевантни по инцидентния установителен иск, е решен в противоречие с решение № 684/28.09.2000г. по гр. д. № 95/2000г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 406/13.03.2000г. по гр. д. № 1440/1999г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 409/13.03.2000г. по гр. д. № 1486/1999г. на ВКС, ГК, V г. о., решение от 29.01.1996г. по гр. д. № 901/1994г. и решение от 29.01.1996г. по гр. д. № 899/1994г., двете на Варненски окръжен съд, и решение № 107/12.02.2009г. по гр. д. № 4787/2008г. на ВКС, ГК, III г. о.
Ответникът „Л” Е. , гр. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 15 /отм./ ЗС към настоящия казус и неотносимост на посочените от касатора решения за приложението на тази правна норма. Ответникът поддържа становище, че материалноправният въпрос за приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./ не е решен в противоречие с практиката на ВКС и цитираните от касатора решения на ВКС. Относно посочените решения на Варненски окръжен съд ответникът излага доводи, че не са влезли в сила и са неотносими, тъй като визират други имоти. Моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че ищецът „Л” Е. е станал собственик на процесния имот на заявеното придобивно основание – чл. 17а ЗППДОП /отм./ във връзка с чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/1993г., като правоприемник на „Л” Е. на основание реорганизация на последното ч. вливането му в ищцовото дружество. Изложил е съображения, че процесният недвижим имот е бил държавна собственост, цялата сграда е била построена през 1978г. върху държавна земя, процесните осми, девети и десети етаж от сградата са били предоставени за оперативно управление на държавно предприятие БГА „Б”, което със заповед на Министъра на транспорта № РД-08-408/Ф-7/28.12.1990г. е прекратено и са образувани 16 фирми с държавно имущество като правоприемници на прекратената държавна стопанска организация. Една от тези фирми е ДФ „Л”, която е поела съответна част от активите и пасивите на прекратената организация по баланса й към 31.12.1990г., както и други права и задължения съгласно разделителен протокол, и същата е вписана в регистъра на ОС В. ДФ „Л” е преобразувана впоследствие в еднолично търговско дружество съгласно чл. 61 ТЗ и § 3 ПЗР на ЗОЕТДДИ, като в имуществото на дружеството са преминали всички активи и пасиви, както и другите права и задължения на ДФ „Л” по баланса й към 15.10.1991г. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза решаващият съдебен състав е констатирал, че имотът е бил записан в баланса на ДФ „Л” като правоприемник на БГА „Б”, а след това е преминал в активите на „Л” ЕООД и по пътя на правоприемството – в активите на „Л” ЕАД. Въззивният съд е изложил съображения, че процесният имот не е възможно да премине към активите, респективно имуществото на нито едно от останалите 15 образувани държавни фирми, тъй като те са на територията на други градове. Поради това Варненски окръжен съд е приел, че липсата на разделителен протокол по заповедта от 28.12.1990г. и приложенията № 1* към същата не опровергава извода, че процесните три етажа са включени в имуществото на ДФ „Л”. Съдът се е позовал и на утвърденото от Министъра на транспорта решение относно преразпределението на имуществото между фирмите на БГА „Б” в уставния фонд на съответната фирма да се включи имущество с оглед осигуряване на съответната фирма на определено териториално единство и териториална обособеност.
Поради посочените съображения въззивната инстанция е приела, че процесните три етажа са били включени в капитала на „Л” Е. – праводател на „Л” Е. и тъй като ответникът ги е ползвал без основание през процесния период /08.03.2006г. – 23.05.2006г./ е осъден да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползата от имота в размер 3 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в касационната жалба, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и данните по делото, релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до приложението на § 17а ЗППДОП /отм./, § 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА и как следва да се установи коя съответна част от активите и пасивите на прекратеното държавно предприятие е преминала към съответните фирми с държавно имущество, образувани като правоприемници на прекратеното държавно предприятие, ако в акта за прекратяване и образуване и приложенията към него е посочено, че фирмите поемат съответната част от активите и пасивите на прекратената фирма по баланс към определена дата съгласно разделителен протокол.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. По въпроса, че в тежест на ищеца е да установи кои активи и пасиви са преминали по силата на правоприемството в държавната фирма, чийто правоприемник е, посочената от касатора съдебна практика не е противоречива. Различният изход на спора в приложените решение № 57/05.02.2009г. по гр. д. № 6047/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 160/24.02.2009г. по гр. д. № 155/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 287/06.04.2009г. по гр. д. № 6168/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 100/20.02.2009г. по гр. д. № 1171/2008г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 982/17.10.2008г. по гр. д. № 6497/2007г. на ВКС, ГК, III г. о. е в резултат на установената различна обстановка съобразно конкретните доказателства по всяко отделно дело.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените от касатора релевантни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Относно приложението на § 17а ЗППДОП /отм./, § 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА е допуснато касационно обжалване по други дела на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и има постановени съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК, които са задължителни за съдилищата – решение № 943/04.03.2010г. по гр. д. № 2809/2008г. на ВКС, III гр. о. и решение № 97/25.02.2010г. по гр. д. № 99/2009г. на ВКС, I гр. о.. Съдебната практика е последователна относно това, че разпределението на бившата държавна собственост на държавна и общинска се извършва с нормата на § 7, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, както и че включените в капитала на търговските дружества недвижими имоти не стават общинска собственост. О. придобива недвижим имот, ако е налице някое от основанията по ал. 1, освен ако имотът е включен в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, като преценката за наличието на хипотезите на ал. 2 и ал. 1 се прави към момента на влизане в сила на ЗМСМА. Това е така, защото нормата на ал. 2 доизяснява правилото на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА. Включването в баланса на държавно предприятие на недвижим имот при действието на НДИ /отм./ означава, че то му е било предоставено за стопанисване и управление, тъй като съгласно чл. 97, ал. 2 НДИ /отм./ въз основа на документа за приемане на сградата тя се завежда в счетоводството.
По отношение на въпроса „как следва да се установи коя съответна част от активите и пасивите на прекратеното държавно предприятие е преминала към съответните фирми с държавно имущество, образувани като правоприемници на прекратеното държавно предприятие, ако в акта за прекратяване и образуване и приложенията към него е посочено, че фирмите поемат съответната част от активите и пасивите на прекратената фирма по баланс към определена дата съгласно разделителен протокол” приложение намира съдебната практика относно доказване на твърдените от страната факти и обстоятелства с всички допустими и относими доказателствени средства. Преминаването на съответната част от активите и пасивите на прекратеното държавно предприятие към съответните образувани фирми с държавно имущество и впоследствие на техните правоприемници подлежи на доказване с разделителния протокол, а ако такъв не е съставен – с други писмени доказателства /заповеди, аналитични ведомости, справки и др./ и съдебно – счетоводна експертиза. Въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка и е изградил своите изводи. Процесната сграда е построена през 1978г. със средства на СОНС – с. А., АПК В. , БГА „Б” и ДСО „П”. По делото е установено, че VІІІ, ІХ и Х етаж от сградата са предоставени за стопанисване и управление на БГА „Б”. За имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество и са включени в капитала им законодателят не е предвидил преминаването им в патримониума на общините, дори да се ползват за целите, посочени в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА. След прекратяването на БГА „Б” на 28.12.1991г. и образуването на 16 фирми с държавно имущество, всяка от които придобива съответна част от активите и пасивите на прекратената БГА „Б”, на 15.10.1991г. ДФ „Л” е преобразувана в „Л” ЕООД, като процесните три етажа от сградата, които са били предоставени за стопанисване и управление на БГА „Б”, са включени в капитала на „Л” ЕООД, след което по пътя на правоприемството са преминали в „Л” ЕАД.
Въпросът за приложението на чл. 15 /отм./ ЗС относно придобиването на право на собственост върху сграда без надлежно учредено право на строеж във връзка с приложението на чл. 212 ГПК относно задължението на съда да изследва всички факти и обстоятелства, релевантни по инцидентния установителен иск, е важен, но не е от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е обосновал решението си и не е уважил предявените искове въз основа на отменения чл. 15 ЗС, т. е. въз основа на отстъпено право на собственост или право на строеж върху държавна или общинска земя. Аргументация в полза на този извод е съображението на въззивната инстанция за неотносимост на доводите за приложението на отменения чл. 15 ЗС към предмета на спора. Поради това представените от касатора решение № 684/28.09.2000г. по гр. д. № 95/2000г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 406/13.03.2000г. по гр. д. № 1440/1999г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 409/13.03.2000г. по гр. д. № 1486/1999г. на ВКС, ГК, V г. о., решение от 29.01.1996г. по гр. д. № 901/1994г. и решение от 29.01.1996г. по гр. д. № 899/1994г., двете на Варненски окръжен съд, и решение № 107/12.02.2009г. по гр. д. № 4787/2008г. на ВКС, ГК, III г. о. не намират приложение.
Предвид обстоятелството, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като ответната страна не е представлявана в настоящото производство от юрисконсулт, а от адв. П. По делото не са налице доказателства, че ответникът е заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1044/16.07.2009г. по гр. д. № 1845/2008г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: