О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр.София, 23.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 952/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. С. Б. от гр. С., чрез адв. Д срещу решение №201/8.07.2009г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. №237/2009 г., с което е оставено в сила решение №91 от 16.10.2008г. по т.дело №67/2008г. на С. окръжен съд. С това решение са отхвърлени исковете на касатора срещу дружеството “П” А. за присъждане на сумата от 129 000 лв., представляваща получена цена на продадени по реда по чл.37 на ЗОЗ зърнокомбайн – клас “М” и хедер с рама 70206364 и срещу З. “К” за присъждане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му вреди, изразяващи се в разликата между действителната и продажна цена на двете машини, ведно със законната лихва, като неоснователни. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззвното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния и процесуален закон. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът “П” А. , чрез адв. М със съдебен адрес в гр. С. поддържа становище, че касатора не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация на въззивното решение по поставените от него два въпроса. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Ответникът ЗПК”К”, с. С. градище, Община Ч. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат, Пловдивският апелативен съд е приел, че сключеният между отв. ЗПК” К. ” и В. Б. договор за продажба от 15.03.2005г. е нищожен, защото е сключен в нарушение на чл.26, ал.3 Закона за кооперациите / чл.26, ал.1, пр.първо от ЗЗД/ и на чл.40 ЗЗД. Прието е, че предварителното решение на УС на кооперацията от 17.02.2005г. не се съдържа решение за насрещната престация, която трябва да получи кооперацията срещу продадените машини, в какъвто смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗК – председателят на кооперацията извършва разпоредителни сделки с движими вещи на кооперацията след предварително решение на управителния съвет. Като е направена съпоставка между пазарната цена на продадените машини, към датата на продажбата / 150 000 лв./ и посочената в договора цена от 9000 лв., Пловдивският апелативен съд е направил извод, че сделката е лишена от икономическа обосновка за кооперацията, както и противоречи на добрите нрави, които отричат възможността от драстично обогатяване на купувача на кооперативни вещи за сметка на техния собственик, чието обедняване е за кооперацията, а не за нейния председател/ чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД/.
В изложението си на основанията за достъп до касация касаторът Б. твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали е нищожен договорът за продажба на движима вещ на кооперацията, ако в предварителното решение на УС не се съдържа решение за цената, на която да бъде продадена вещта. При така формулирания от касатора правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че той е релевантен за спора, защото е обусловил един от изводите на съда за отхвърляне на субективно съединените искове, но не е налице допълнителното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът само се позовава на закона, без да излага аргументи за кумулативната предпоставка по т.3. Разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗК, както преди, така и след изменение на редакцията с ДВ бр.41 от 2007г., както и чл.26, ал.1, пр. първо ЗЗД, са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване. Изложените от касатора аргументи в т.1 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приповтарят аргументите му за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в касационната жалба, все касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилно решение. Кумулативната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното му тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, в какъвто смисъл аргументи от страна на касатора отсъстват.
Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора втори материалноправен въпрос, по който се е прознесъл съда – за нищожност на договора за продажба, поради накърняване на добрите нрави заради отсъствие на еквивалентност на насрещните престации. Дали “драстичното” разминаване в насрещните престации може да бъде отнесено към основанието за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, или към основанието за унищожаване на сделката, като сключена при явно неизгодни условия/ чл.297 ТЗ/ е въпрос по преценка на фактите по делото и на правните изводи на съда, т.е. изложените от касатора съображения са относими към основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
След като касаторът не е обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като кумулативна предпоставка за достъп до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не следва да се допуска касационната жалба за разглеждане по същество.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201/8.07.2009г., постановено по гр.д. №237/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: