4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 592 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6089/20.ХІ.2013 г. на министъра на регионалното развитие, подадена против определение № 699 на Варненския апелативен съд от 4.ХІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 689/2013 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу определение № 3050/26.VІІ.2013 г. на Варненския ОС, ТК, по т. д. № 1357/2013 г.: за спиране на пр-вото по вписване на промени в търговския регистър /воден от А. по вписванията/ по партидата на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, настъпили в резултат от решения на ОС на съдружниците от 23.VІІ.2013 г. – заличаване на вписания управител и вписване на нов управител на д-вото, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на пр-вото по т. д.- № 1352/2013 г. по описа на Варненския ОС. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала, министърът на регионалното развитие упражнява правата на държавата във [фирма] и затова той имал правен интерес да не бъде спирано вписването на новоизбрания управител, след като държавата била съдружник, притежаващ 6 949 дяла, представляващи 51% от дружествения капитал. Поддържа се, че макар според чл. 140, ал. 4 ТЗ действието на вписването на новоизбран управител на О. да е ограничено единствено до третите лица – тъй като във вътрешните отношения на д-вото новият управителен орган се счита за такъв от деня на общото събрание, то „спирането на пр-вото пред ТР създава несигурност в отношенията на [фирма] с третите за дружеството лица”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [община] дол, област Варна писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на Варненския апелативен съд, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на министъра на регионалното развитие срещу постановеното в това пр-во прекратително определение ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Следва да се уточни, че с процесуалното качество на частен жалбоподател в случая разполага само министърът на регионалното развитие – не и оглавяваното от него министерство като държавно учреждение, представляващо юридическо лице на бюджетна издръжка (съгласно чл. 2, ал. 1 от своя Устройствен правилник).
Вярно е, че според чл. 74, ал. 3 ТЗ, всеки съдружник /или акционер/ може да встъпи в делото „съгласно разпоредбите на ГПК” и може „да поддържа иска” дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. В процесния случай обаче не се касае до встъпване на министъра на регионалното развитие в исковото производство, образувано по реда на чл. 74 ТЗ по молбата на [община] дол, област Варна, чието спиране /с определение, преграждащо по-нататъшния ход на делото/ е предмет на настоящия инстанционен контрол. С правото да атакуват определението за спиране на т. д. № 1357/2013 г. разполагат само страните по този спор: общината ищец и варненския „В и К” оператор като ответник, а не и трети, чужди на спора лица. Друго би било положението ако държавата, като съдружник в ответното по този иск търговско д-во, бе вече встъпила в исковото пр-во по реда на чл. 218 и сл ГПК чрез министъра на регионалното развитие като съищец. Като е съобразил тези нормативни положения и данните по делото Варненският апелативен съд е изградил правилна /законосъобразна/ преценка за процесуална недопустимост на подадената от министъра на регионалното развитие частна въззивна жалба. Затова неговото прекратително определение ще следва да бъде потвърдено. В заключение, правно несъстоятелен е доводът на настоящия частен жалбоподател, основан върху текста на чл. 140, ал. 4 ТЗ, че се затруднявали отношенията на варненския „В и К” оператор с третите лица, щом законодателят изрично е предвидил, че избирането на нов управител има действие едва от вписването на това обстоятелство в търговския регистър.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 699 на Варненския апелативен съд, ТК, от 4.ХІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 689/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2