О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1377/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Хлебозавод Велико Търново” АД, [населено място] /н/ против определение № 283/21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 395/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба- Обединена Българска банка АД, чрез пълномощника си – юрк. Т. П. излага становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответникът – Велттед инвест” ООД, [населено място], счита че касационно обжалване следва да се допусне на поддържаните от частния касатор основания.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение / в частта имаща характер на определение/ № 97 от 29.06.2018г. на Габровски окръжен съд, по т.д. №32/17г.,с която на основание чл.637,ал.2 ТЗ е прекратено производството по делото по отношение на настоящия частен жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът, след интерпретиране мотивите на съдебният акт, в контекста на оплакванията си за неговата неправилност, е заявил, че поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросът – „ Защитата на дружеството спрямо вземанията на Банката в производството по несъстоятелност, поставена ли е в зависимост от иска по чл.422 от ГПК по т.д. № 32/17г. по описа на ОС Габрово, доколкото евентуално предявен по-късно иск, с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ, е недопустим при условие, че предмета на установяване с двата иска е идентичен”.Сочено е противоречие с определение №684/15г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът –„ В хипотезата на обявяване в несъстоятелност на Хлебозавод Велико Търново на етап висящо производството срещу него по установителен иск, предявен от „ Обединена българска банка” АД / която е кредитор с предявени вземания в производството по несъстоятелност/, длъжен ли е решаващият състав да уведоми надлежно синдика на Дружеството преди постановяване на решението по делото”. Страната общо е посочила, че счита, че в случая се касае за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.692 вр.694 ТЗ вр. чл.422 ГПК. Други доводи не са развити.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания – правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват предпоставките на така обоснованата дефинитивност за правен въпрос, тъй като са фактически, а не правни. Дори, обаче от тях да бъде изведен правен въпрос, страната не обосновава допълнителен критерий. Този извод се налага, поради това, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тя е обосновала с противоречие с определение №684/15г. на ВКС, ІІ т.о., което е ирелевантно, тъй като третира хипотеза различна от тази разгледана от въззивния съд, а именно хипотеза на висящност и съответно преценка за съотносимост на иска по чл.422 ГПК и този по чл.694 ТЗ, с оглед което е направен и извода, че висящото производство по иска по чл.422,ал.1 ГПК, спрямо иска по чл.694,ал.1 ТЗ не само няма съотносимост на преюдициалност, обуславяща спиране на производството по чл.229, т.4 ГПК, но и съставлява процесуална пречка за предявяването му. Настоящият случай е различен, доколкото длъжникът / жалбоподател в производството/ не е оспорил по реда на чл.690, ал.1 ГПК приетото в производството по неговата несъстоятелност вземане на ОББ, но и иск по чл.694, ал.1ТЗ, с оглед това, не би могъл да бъде предявен. Т.е такъв въпрос относно съотносимостта на двата иска не е бил разглеждан, нито е бил поставян.
Страната не е заявила никакви съображения по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно разяснената му с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. дефинитивност . В тази връзка общо посоченото недоволство от изводите на въззивния съд по приложението на посочените от касатора норми не съставлява обосноваване на нуждата им от тълкуване от настоящия състав, още повече, че страната не е обсъждала релевантния за крайния извод на въззивният съд въпрос относно предпоставките по чл.637,ал.2 ТЗ .
С оглед изложеното страната не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 283/21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 395/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: