5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
[населено място], 12.01..2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 5207 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на В. Г. Й. срещу решение от 15.06.2015 г. на състав на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 72/2014г. , с което е наложено дисциплинарно наказание- предупреждение за временно лишаване от правоспособност. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Изложени са конкретни оплаквания за процедурни нарушения и неоснователност по същество.
Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата. Изразява становище решението като правилно да се потвърди.
Министърът на правосъдието поддържа становище, че участието му в съдебното производство е процесуално недопустимо, тъй като не е инициирал производството, по което е постановено обжалваното решение.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о., намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Възражението на министъра на правосъдието за липса на основание за участие в производството по чл.73, ал.4 ЗЧСИ е основателно. Неговото участие в съдебното производство е допустимо само в хипотезата на чл.73, ал.3 ЗЧСИ, когато обжалва решението на Дисциплинарната комисия, въпреки че дисциплинарното производство е образувано по рещение на Съвета на камарата. Не е налице това основание по цитираната норма, поради което следва да бъде прекратено производството по чл.73, ал.4 ЗЧСИ по отношение на министъра на правосъдието.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, съдът установи следното:
С обжалваното решение на Д. състав на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители е прието, че ЧСИ В. Й. е нарушил чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. Приел е, че посочените разпоредби са израз на задължителния за практикуващите професията принцип за адекватност и съставомерност на изпълнението. По изп.дело № 20147210400058/2014 г. ЧСИ Й. е начислил обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 835.70 лв. и отделно дължимата на основание т.26 пропорционална такса в размер на 134.09 лв., като дължимата съгласно приложения по делото изп.лист сума в полза на взискателите е била 798.45 лв. Приел е, че Й. не е прецизирал броя и основанието на начислените от него обикновени и допълнителни такси, не ги е съобразил в достатъчна степен с размера на дължимото съобразно изпълнителния титул и с възможностите за събиране на вземането, зависещи от икономическата сфера на длъжника. Неправилно е начислил общо три такси за налагане на запор, като тарифата определя такса за налагане на запор, съвкупно за всички действия свързани с налагането на запора. За вдигане на запора не е предвидена такса и такава не следва да се събира. Уведомяването на третото задължено лице за вдигането на запора е служебно задължение на ЧСИ. Начисляването на такса за съобщение до взискателя за дължимост на такси, в резултат на действие извършено от ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ според дисциплинарния състав противоречи на правната логика. Таксите по т.11 и т.5 ТТР към ЗЧСИ за присъединяване на НАП са неправилно начислени. Неправилно са събрани такси по т.5 от тарифата за изпращане на съобщение до длъжника за осдтавяне жалбата му без движение, както и по т.31 от същата за копие от изпълнителното дело. Размерът на заплатените авансово такси изчислени от ЧСИ е 244 лв., а на незаплатените е 591.70 лв.Авансовото заплащане на таксите и допълнителните разноски според състава е предпоставка за предотвратяване допускането на прекомерност в принудителното изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила обжалваното решение на Дисциплинарната комисия към К. на ЧСИ по следните съображения:
Оплакването на жалбаподателя за нищожност на решението, като постановено от незаконен състав е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗЧСИ, дисциплинарната комисия се състои най-малко от 8 членове. На общо събрание на камарата от 31.01.2015 г. е взето решение дисциплинарната комисия да се състои от 16 членове-12 основни и 4 резервни. Със заповед № ЛС-04-328 от 11.05.2015 г. на министъра на правосъдието, на основание чл.65 ЗЧСИ са определени членовете на Дисциплинарната комисия от квотата на Министерството на правосъдието. В същата под № 6 фигурира Л. К.- инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, а за резервен член под № 1 фигурира С. В.- инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ. Д. състав по делото е определен от председателя на 21.03.2015 г., в който председател е Т. К. и членове Д. З. от квотата на КЧСИ и Л. К. от квотата на Министерство на правосъдието. Посочени са и резервни членове – М. Ц. от квотата на КЧСИ и С. В. от квотата на МП. Установено е, че за насроченото на 12.05.2015 г. заседание на дисциплинарния състав Л. К. е била възпрепятствана и на нейно място участие е взел резервния член С. В.. Обжалваното решение е постановено от дисциплинаран състав: председател Т. К. и членове Д. З. и С. В.. Ето защо доводът, че решението е нищожно, поради участие в дисциплинарния състав на С. В. е неоснователен.
Оплакването за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в това, че като представител на Съвета на КЧСИ в дисциплинарното производство се явявала юрисконсулт А. Д., а не Н. М.. Юрисконсулт Д. е била упълномощена от председателя на Съвета на КЧСИ да осъществява процесуално представителство на К. на ЧСИ /видно от представеното пълномощно/. Следва да се отбележи и че в нито едно от проведените заседания по дисциплинарното дело от страна на жалбоподателя или негов представител не е направено възражение относно представителната власт на явилия се представител на Съвета на К. на ЧСИ.
Неоснователно е и оплакването за опорочена процедура по образуване на дисциплинарното производство, тъй като Съвета на К. на ЧСИ иззел функциите на дисциплинарния съд, като определил наказанието. Съгласно разпоредбата чл.30, т.11 предл. трето от Устава на К. на ЧСИ, съветът на К. на ЧСИ взема решение и прави искания за образуване на дисциплинарни производства. Решението за ангажиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни казания се взема от дисциплинарния съд, който не е обвързан от искането на органа по чл.70, ал.1 ЗЧСИ за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. В случая дисциплинарният съд в своето решение е определил вида и размера на дисциплинарното наказание.
Останалите оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. В постановеното решение на дисциплинарния съд са посочени извършените от В. Й. нарушения на чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. Правилно е прието в обжалваното решение, че таксата по т.9 от ТТР към ЗЧСИ се дължи и събира за налагане на запора, т.е. за всички действия свързани с налагането на запора. Неправилно частния съдебен изпълнител е начислил и други такси. За да дължи такса по т.11 от ТТР към ЗЧСИ взискателят трябва да се присъедини. По силата на чл.458 ГПК, респ. чл.191, ал.3 ДОПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължими й от длъжника публични и други вземания. Не е необходимо да извършва действия по присъединяване, аргумент за което е възложеното задължение на съдебния изпълнител служебно да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По тези съображения правилно е прието от дисциплинарния съд, че за присъединяването и уведомяването на НАП не се дължи такса. За администриране на подадената срещу действията на ЧСИ жалба се събира такса по сметка на съответния окръжен съд, а невнасянето на дължимите такси по Т. по сметка на ЧСИ не е основание за оставяне без движение на жалбата, тъй като същите могат да бъдат събрани по реда на чл.79 ал.3 ЗЧСИ във вр.с чл.410 ГПК. В подкрепа на това разбиране са и разпоредбите на чл.33 и чл.34 от Т., в които изрично е предвидено, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Като е разпоредил предварително плащането им от длъжника настоящият състав приема, че ответникът по жалбата е допуснал дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. Съдът в случая, като взе предвид, че на жалбоподателя неколкократно са налагани наказания, с влезли в сила решения по дисц. д. № 11/2013 г. глоба в размер на 1500 лв., дисцп.д. № 17/2013 г. глоба в размер на 300 лв., дисц. дело № 2/2014 г. глоба в размер на 400 лв., т.е. констатираните нарушения не са инцидентни намира, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. Ето защо обжалваното решение на Дисциплинарната комисия следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.06.2015 г. на състав на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 72/2014г., с което е наложено дисциплинарно наказание- предупреждение за временно лишаване от правоспособност на ЧСИ В. Г. Й., вписан с рег.№ 721 в регистър на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: