3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 12,04, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 816 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. Ю. Ю. , чрез адвокат Р. С., с вх.№4310/16.06.2011 год. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №32 от 10.05.2011 год. по в.гр.д.№76/2011 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №411 от 17.12.2010 год. по гр.д.№465/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] и И. К. Р. иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че касаторът няма качество на кредитор, поради недоказване наличие на вземане- парично или непарично срещу ответника. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и доводите му. Навежда и довод за нарушение на чл.19, ал.3, във вр. с чл.135 ЗЗД, тъй като съобразно практиката на ВКС, носител на потестативното право по чл.19, ал.3, ЗЗД е и кредитор с непарично вземане. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като поставя правния въпрос за активната легитимация на кредитора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, чийто права са нарушени с извършена от продавача разпоредителна сделка с имота, предмет на предварителния договор.
Ответниците не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от кастора правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда. Питането дали и кредиторът с непарично вземане по чл.19, ал.3 ЗЗД е активно легитимиран да предявява иск по чл.135 ЗЗД е от значение за правните изводи, но на първоинстанционния съд. Само той е приел, че ищецът по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, няма качество на кредитор по смисъла на чл..135 ЗЗД, но предмет на касационната обжалване е въззивното решение- арг. от чл.280, ал.1 ГПК. Бургаският апелативен съд е възприел крайните изводи на окръжния съд за неоснователност на иска на настоящия касатор по чл.135 ЗЗД, но защото той няма качества на кредитор не само по парично, но и по непарично вземане. Този извод е направен въз основа на конкретно установената фактическа обстановка, че касаторът не е извършил плащане на продажната цена. Дори самият той в обстоятелствената част на касационната си жалба е посочил, че решаващият извод на апелативния съд е този. Поставеният правен въпрос във връзка с активната легитимация на ищеца, като носител на потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД, не е обусловил единствено правните изводи на съда, поради което и не представлява общото основание за достъп до касация.
Допълнително подържаното основание за достъп до касация – това по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК е квалифицирано правилно с оглед служебното известното на съда решение №163 от 27.07.2011 год. по гр.д.№672/2010 год. на ВКС, ІІІ Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР 1-2010-ОСГКТК. Съобразно него искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна сделката/или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Но след като правните изводи на решаващия съд са направени поради недоказване от касатора-ищец на качеството му на кредитор по каквато и да е вземане- парично или непарично, то това въззивно решение не е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика, включително и приложената такава, съобразно която подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. А дали касаторът има качество на кредитор, поради твърдяното от плащане на цената на имота, предмет на предварителния договор, е въпрос на конкретно доказване по конкретната фактическа обстановка, а не на правни изводи, само които могат да представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК..
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №32 от 10.05.2011 год. по в.гр.д.№76/2011 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №411 от 17.12.2010 год. по гр.д.№465/2010 год. на Бургаския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: