3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 14.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1341/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. К. от [населено място] срещу решение от 14.06.2010 год., постановено по гр.д. № 4 805/2010 год. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решението от 24.08.2009 год. по гр.д. № 10201/2009 год. на Софийски районен съд е постановено ново решение, с което предявените от В. М. К. срещу [фирма] / в несъстоятелност/ искове с пр. осн. чл.344,ал.1, т.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед №11/06.01.2009 год. уволнение , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „стандартизатор СУК” и за присъждане на 9 938,80 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 08.01.2009 год. до 08.07.2009 год., са отхвърлени .Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 281т.3 ГПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. С него се иска касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса:”Подлежи ли на съдебен контрол извършения от работодателя подбор, тогава когато е имал задължение да го извърши и по комулативно прилагане на комплексната оценка на двата критерия по чл. 329,ал.1 КТ”. Касаторът сочи, че в обжалваното решение въззивният съд е приел, че подборът по чл. 329,ал.1 КТ не подлежи на съдебен контрол, с което се е произнесъл в противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС . В тази насока се позовава на Р № 1203/2008 год. , Р №1123/07 г. на ІІІ ГО на ВКС , Р № 634/2008 год., Р № 336/2008 год. на ІІ го. на ВКС, Р № 462/2007 год., Р № 637/2007 год., Р № 159/08 год. на V г.о ВКС и Р №722/2007 год. І г.о. на ВКС, представени по делото.
Ответникът по касация [фирма] / в несъстоятелност/ не взема становище както по допустимостта на касационната обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче основания за допустимост на касационното обжалване . Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение , съдът е приел, че с оглед основанието на уволнението / чл. 328,ал.1,т.2 КТ / и обстоятелството, че не се съкращават всички щатни бройки за съответната длъжност, работодателят е бил длъжен да упражни правото си на подбор при критериите- квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа , които са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 329 КТ .По какъв начин работодателят е формирал извода си , че някои от служителите му се справят по- добре от други , е въпрос на целесъобразност и не може да бъде преценяван от съда . При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел, че подбор е бил извършен и то по критериите на чл. 329 КТ , а защо работодателят е приел, че едни от служителите се справят по- добре с възложената им работа, е въпрос на негова вътрешна преценка, която не подлежи на съдебен контрол.
Това становище на въззивния съд съответства на закона и трайната практика на съдилищата. При извършване преценка на законността на уволнението в случаите когато подборът е задължителен, съдебният контрол се разпростира до това дали подбора е бил извършен и дали извършването му е било по критериите на чл. 329 КТ – по висока квалификация и по – добра работа. Квалификацията обичайно се установява по обективирани със съответните документи обстоятелства- диплома за завършено образование , удостоверения и сертификати за завършени курсове , специализации и пр., а преценката за това кой работи по- добре от работниците или служителите, включени в подбора, се извършва от работодателя въз основа на неговите преки и непосредствени впечатления от тяхната трудова дейност. При извършване на подбора работодателат е длъжен да събере и обсъди данните за квалификацията на включените в подбора работници и служители и да даде оценка на това кой от тях работи по – добре и само изпълнението на тези негови задължения подлежи на съдебен контрол. В този смисъл приетото от въззивният съд не се явява в противоречие с представените по делото решения на ВКС . С оглед на това не е налице критерият по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / Представените по делото решения нямат задължителен характер и евентуалното противоречие на въззивното решение с тях, би обусловило този критерий, а не посочения от касатора по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/. С оглед на изложеното ,касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.06.2010 год., постановено по гр.д. № 4 805/2010 год. на Софийски градски съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: