О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
Гр. София, 14.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4198 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5509 от 07.06.2017 г., подадена от И. П. Р. и В. И. Р. чрез адвокат Д. от САК против въззивно решение № 158 от 25.04.2017 г., постановено по в.гр.д. №68/2017 г. на Окръжен съд – София.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация В. П. Й. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат Б. П. от САК, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 196 – 211 ГПК /отм./, е отменено Решение № 96 от 13.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 609/2007 г. по описа на Районен съд – Самоков, в частта, с която в общ дял на съделителите И. П. Р. и В. И. Р. са поставени УПИ LV-348, с площ от 316 кв.м., в кв. 323 по плана на [населено място], с проектен идентификатор № 65231.908.500 по кадастралната карта на [населено място] и построената в него едноетажна жилищна сграда – къща-близнак със застроена площ от 42 кв.м., с проектен идентификатор № 65231.908.500.1, както и в частта, с която същите съделители са осъдени да заплатят на В. П. Й. сумата 6 679,62 лв. като уравнение на дела й, като вместо това описаният имот (земя и сграда) е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, при квоти 1/6 идеална част за И. П. Р., 1/6 идеална част за В. П. Й. и 4/6 идеални части за И. П. Р. и В. И. Р. в СИО.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за неоснователно своевременно заявеното от настоящите касатори искане за възлагане по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Съобразени са предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, а именно : (1) имотът да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; (2) имотът да е реално неподеляем; (3) съсобствеността да е възникнала от наследяване, т.е. да не е налице т.нар. „смесена съсобственост”; (4) съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството; (5) съделителят да не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, т.е. да е налице жилищна нужда. В случая е прието за установено наличието на предпоставки 1, 2, 3 и 5. Правопораждащ за съсобствеността факт е смъртта на майката на И. и В. П. – В. Н. И., настъпила на 04.01.2000 г. Към този момент касаторите не са живеели в имота. Като ирелевантно за приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е преценено обстоятелството, че касаторите са живеели в имота към момента на смъртта бащата на И. и В. П. – П. И., защото този юридически факт не е довел до промяна на правата в съсобствеността. Това е така, защото непосредствено преди смъртта си бащата се е разпоредил в полза на И. П. Р. (по време на брака й с В. И. Р.) с притежаваните от него идеални части от имота. С оглед установените конкретни обстоятелства, преценени от гледна точка на разясненията по т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, е прието за невъзможно да се постанови възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Въззивният съд е обсъдил и направеното от И. П. Р. и В. И. Р. искане, в случай че въззивният съд счете, че не са налице предпоставките да им се възложи неподеляемия жилищен имот, да им го разпредели по реда на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като те единствени са направили искане за възлагане на жилищната сграда. Предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./ са: (1) от допуснатите до делба имоти да са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял (каквато е и целта на съдебната делба) и (2) извършването на делбата чрез жребий да е невъзможно или много неудобно. В случая има два функционално свързани в единство имота – сграда и земята, върху която е построена, като същите са неподеляеми. Това обуславя неприложимост на разпоредбата на чл. 292 ГПК /отм./, като с оглед липсата на друг способ за извършване на делбата, процесният застроен недвижим имот е изнесен на публична продан.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания е поставен въпроса „Следва ли неподеляемият наследствен имот – жилище да бъде изнесен на публична продан, при условие че има наследници с очевидна жилищна нужда и най-голям дял от имота, които са направили искане за възлагане на имота в законния срок ?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Наличието на задължителна съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая такава съществува – т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, с което е даден отговор по правния проблем за предпоставките, при наличието на които е допустимо делбата да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Въззивното решение е съобразено с постановките на задължителната практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид настоящото произнасяне касаторите следва да понесат отговорността за направените от ответницата по касация разноски – сумата 400 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158 от 25.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 68/2017 г. на Окръжен съд – София, ГО, І въззивен състав.
ОСЪЖДА И. П. Р. и В. И. Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. П. Й. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защита в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: