3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………..………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1018 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3838 от 18.ІV.2016 г. на Е. И. А. от София /с посочено в нея качество: „изп. директор на Н. България ЕАД”/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 466 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от датата 8.ІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 490/2015 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 98019/29.Х.2015 г. на СГС, ТК, с-в VІ-16, по т. д. № 6012/2015 г. С последното – на основание чл. 130 ГПК – е била върната исковата молба на А. срещу ответното [фирма]-София, заведена с вх. № 115470/28.ІХ.2015 г. по описа на СГС.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС, частният касатор А. претендира касирането му и: „да прогласите за нищожни или да отмените решенията по т. 6 и т. 7 от заседанието на съвета на директорите от 24.09.2015 г.”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата А. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, по който САС да се е произнесъл с атакуваното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, намира че „в случай, че се допусне касационно обжалване, то ВКС би следвало да отговори на следния правен въпрос: Има ли правен интерес членът на управителен орган на АД да подаде установителен иск, с който оспорва решение на общо събрание, с което се освобождава като член на управителния орган, съответно като изпълнителен член на управителния орган по решение на съответния управителен орган”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС настоящата частна жалба на Емил И. А. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Вместо да се придържа към това главно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол обаче, жалбоподателят А., „възлага” на ВКС да допусне касационно обжалване на атакуваното определение на САС, след което да се произнесе по въпрос с изцяло хипотетичен характер и с не особено ясна формулировка. Само по себе си това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се обсъжда сочената от частния касатор допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 466 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 8.ІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 356/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1018 по описа за 2016 г.