О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
С., 18.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.257 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение от 24.04.2012г. по ч.гр.д.№344/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 11.10.11г. по гр.д.№23644/2008г. на Софийския районен съд в частта, имаща характер на определение, с която е върната като процесуално недопустима исковата молба на [фирма] по евентуално предявения иск за осъждане на Столична община да заплати сумата от 10 000лв., необходима за премахване на последиците от неоснователното действие, предмет на главния иск по чл.109 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото са два иска, предявени от [фирма] срещу Столична община при условията на евентуално съединяване – главен иск по чл.109 от ЗС – за осъждане на СО да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот, като премахне монтираните в имота цистерни за гориво, запълни и подравни направените изкопи в имота; премахне новопостроената ограда и постави ограда от същия вид и качество като съборената стара ограда, както и евентуален иск за присъждане на сумата от 10 000лв., необходима за премахване на последиците от неоснователните действия на ответника в имота на ищеца. Вторият иск е процесуално недопустим, тъй като неговото разглеждане не е резултат от настъпване на вътрешнопроцесуално условие, а е в зависимост от това дали длъжникът ще изпълни доброволно осъдителното решение по първия иск – т.е. основанието за уважаване на втория иск ще настъпи евентуално едва в рамките на иницииран изпълнителен процес – чл.526, ал.2 от ГПК.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от [фирма]. В нея се застъпва становището, че едновременно с предявяването на иска по чл.109 от ЗС, ищецът може да предяви и паричен иск за присъждане на необходимите суми, които да му позволят сам да отстрани последиците от неоснователните действия на ответника в собствения му имот. В този случай ще се избегне необходимостта от образуване на изпълнително производство, тъй като ищецът ще бъде предварително овластен от съда да поправи неоснователните действия на ответника, като му бъде присъдена и необходимата сума за това. В изложението към частната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос: „По предявен негаторен иск процесуално допустимо ли е искане за овластяване на ищеца да възстанови сам фактическото положение, при положение, че ответникът не извърши това в определения му от съда срок от влизане в сила на решението по чл.109 от ЗС и присъждането на сума като обезщетение – вреди, необходима за възстановяване на фактическото положение – премахване на новопостроената ограда, премахване на цистерните, поставени в собствения ни имот и възстановяване на старата съществуваща ограда от същия вид по регулационната линия на имота“.
Ответникът в производството Столична община не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният въпрос се свежда до това могат ли да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство иск по чл.109 от ЗС и искане по чл.526, ал.2 от ГПК. Този въпрос е определящ за изхода на конкретното дело, но разглеждането му от ВКС не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.526, ал.2 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Само лице, което има качеството на взискател, може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да изпълни действието, което длъжникът отказва да извърши доброволно, а от съда – да осъди длъжника да внесе предварително сумата, необходима за извършване на това действие. Искането по чл.526, ал.2 от ГПК се прави в условията на висящ изпълнителен процес и няма как да бъде съединено за общо разглеждане с иск по чл.109 от ЗС, който се разглежда по реда на исковото производство и уважаването на който е едно от предварителните условия за уважаване на искането по чл.526, ал.2 от ГПК. По тези въпроси няма колебания в съдебната практика и затова по тях не следва да се произнася и ВКС по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 24.04.2012г. по ч.гр.д.№344/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: