4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308
гр.София, 19.04.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3971 по описа за 2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 132/ 27.06.2018 г. по гр.д. № 120/ 2018 г. в частта, с която Шуменски окръжен съд, потвърждавайки решение № 887/ 04.12.2017 г. на Шуменски районен съд, е осъдил „Кариера Драгоево“ АД да заплати на В. И. Д. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради трудова злополука от 08.11.2016 г., ведно със законната лихва от 08.11.2016 г.
Решението се обжалва от „Кариера Драгоево“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. При наличие на груба небрежност от страна на работника и добросъвестност на работодателя следва ли да бъде присъдeно обезщетението по чл. 200 КТ? и 2. Следва ли да бъде определен процента на съпричиняване от страната на работника при наличие на груба небрежност и съобразно този процент да се определи отговорността на работодателя по чл. 200 КТ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, на които се позовава. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и в противоречие с чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът по касация В. Д. не взема становище по искането за допускане на касационния контрол, а по същество възразява, че решението е правилно.
Помагачът на касатора-ответник по иска „Д. Общо застраховане“ ЕАД, не е изразил становище в касационното производство.
Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК). Решението е въззивно, по трудово дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от надлежна страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че трудовата злополука от 08.11.2016 г., установена с разпореждане № 74/ 17.11.2016 г. на ТП – Шумен на НОИ, е основанието да ангажира отговорността на ответника – работодател по чл. 200, ал. 1 КТ да обезщети неимуществените вреди на ищеца, доколкото неговото здраве е било увредено по време на изпълнение на трудовите задължения на ищеца на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 тона“.
Въззивният съд е съобразил, че пренесеният за решаване пред него правен спор по оплакванията във въззивните жалби на главните страни срещу първоинстанционното решение, се концентрира върху: 1) критерия за „справедливост“, въведен в чл. 52 ЗЗД и в частност, върху онези конкретно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да вземе пред вид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и 2) твърденията, с които е обосновано въведеното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ.
За да определи размерът на обезщетението, въззивният съд е съобразил характера на увреждането – счупване на горния край на лява лакътна кост, довело до трайно затруднение на функцията на левия горен крайник повече от 30 дни. Второ, въззивният съд е съобразил конкретните обстоятелства по настъпилата трудова злополука. На 08.11.2016 г. в 11.00 ч. по време на курс ищецът е забелязал изтичане на масло, поради което е спрял управлявания от него тежкотоварен автомобил. При слизането, за да провери какво се случва, той се е хванал за дръжката на кабината. Дръжката се е счупила, а ищецът е изгубил равновесие, паднал е от високо върху твърдата асфалтова настилка и е счупил горния край на лакътната кост на лявата си ръка. Трето, въззивният съд е съобразил причинените неудобства от засягането на физическото здраве на ищеца. Под обща анестизия и щателно почистване на оперативното поле на него му е била извършена кръвна репозиция с последваща фиксация, дренаж, щателна хемостаза. При операция са съединени с метал костите на лявата лакътна става, след което са извършени шев, стерилна превръзка и гипсова имобилизация. Ищецът е изписан с препоръка за превръзки през три дни. Конците са свалени на 15-тия ден след операцията, а гипса – по-късно при преценка на оператора. Проведени са 2 контролни прегледа. В периода 23.08. – 25.08.2017 г. ищецът отново е постъпил в същото лечебно заведение. Под местна анестезия е бил отстранен поставеният метал и е бил извършен лаваж, дренаж, шев и поставяне на стерилна превръзка. Извършени са отново превръзки през три дни и контролни прегледи. На четвърто място, въззивният съд е съобразил причинените неудобства от засегнатата психика на ищеца вследствие на трудовата злополука. Понесените болки и страдания с висок интензитет по време на двете операции; изпитваното чувството на непълноценност от неспособността ищецът да се обслужва сам и нуждата от чужда помощ при осъществяване на ежедневните негови нужди, включително се е наложило да бъде подпомаган при обслужването на всяка хигиенна нужда, включително обстоятелството, че това е продължило в един значителен период от живота на ищеца (22.11.2016 – 02.11.2017 г.). Сънят на ищеца е станал неспокоен. Често се е будил с крясъци поради преживения ужас при падането от високо. Изнервил се е и са се обтегнали неговите отношения с майка му, с която ищецът живее в едно домакинство. Той е изпитвал чувство на непълноценност и срам поради необходимостта тя да го обгрижва ежедневно. Последвали са и допълнителни усложнения, доколкото по същото време и майка му си счупва китката на ръката. Съвместният живот поставя и двамата пред ежедневни изпитания, а ищецът допълнително се е чувствал потиснат и поради изпитваните финансовите затруднения в продължилия близо година период на нетрудоспособност и изплащане на обезщетение в по-нисък размер от трудовото възнаграждение, което би получил, ако злополуката не бе настъпила. Въззивният съд е съобразил и прогнозата за възстановяване на ищеца – хипотрофията на левия крайник като последица от обездвижването след операциите и гипса и остатъчното ограничаване от 25 градуса в движението на лявата ръка. Отчел е и трайните козметични увреждания – остатъчния оперативен белег на задната страна в лявата лакътна става и възрастта на ищеца – на 43 години към злополуката. При съвкупна преценка на всички тези конкретно проявени обстоятелства е намерил, че обезщетението от 15 000 лв. справедливо обезщетява накърнените от трудовата злополука неимуществени блага на ищеца и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен до този размер.
По възражението за съпричиняване въззивният съд е подложил на тълкуване чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Приел е, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ се изразява в неполагането на онази грижа, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната трудова дейност при подобни условия. След това въззивният съд е съобразил конкретните твърдения, с които ответникът е обосновал своето възражение. Той е твърдял, че преди злополуката ищецът е допускал често нарушения на трудовата дисциплина, причинили на работодателя вреди, а впоследствие работодателят е узнал, че преди злополуката ищецът е бил лишен по надлежния ред от свидетелство за управление на МПС. Въззивният съд е обобщил, че дори твърденията на ответника да са верни, те са обективно негодни да осъществят изискванията на чл. 201, а. 2 КТ. Те нямат никаква връзка с обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука. Тя е следствие от счупването на дръжката на кабината на тежкотоварния автомобил, а за този инцидент са без значение както предходни вредоносни нарушения на трудовата дисциплина, а и това, че ищецът е бил лишен от свидетелство за управление на МПС. Така въззивният съд е изключил възможността да намали отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, включително да определи процент на съпричиняване на вредоносния резултат от злополуката.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси не обуславят решението. Извършеното тълкуване на чл. 201, ал. 2 КТ изцяло съответства на константната практика на ВКС в приложението на тази разпоредба, а тя изисква причинно-следствена връзка между поведението на работника и обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука. Като е приел, че такава връзка не съществува както между предходни, вредоносни нарушения на трудовата дисциплина, които работодателят е твърдял, че ищецът е допускал на заеманата от него длъжност преди злополуката да настъпи, така и между отнетото свидетелство за управление на МПС. Счупването на дръжката на кабината би могло да се случи на всяко лице при подобни обстоятелства, а не само на водача на тежкотоварния автомобил, въззивният съд е съобразил своето решение с решенията на ВКС, включително и с решение № 548/ 24.07.2012 г. по гр.д. № 1490/ 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто отд., на което касаторът се позовава. В останалите решения, на които касаторът се позовава (решение № 10/ 01.02.2012 г. по гр.д. № 130/ 2011 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, решение № 214/ 10.04.2009 г. по гр.д. № 6466/ 2007 г. на ВКС, ГК, Второ отделение и решение № 180/ 25.06.2014 г. по гр.д. № 991/ 2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение), не е обсъждана отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, респ. възможността от чл. 201, ал. 2 КТ тя да бъде намалена. И по двата повдигнати въпроса са изключени както общото, така и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават сторените и пред настоящата инстанция разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 132/ 27.06.2018 г. по гр.д. № 120/ 2018 г. на Шуменски окръжен съд в обжалваната осъдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.