О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
С., 23.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3821 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5543 от 7.VІ.2013 г. на едноличния търговец А. П. И. от [населено място], действащ с фирмата „А. П.” /ЕИК[ЕИК]/, подадена против въззивното решение № 154 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 26.ІV.2013 г. по гр. дело № 888/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 570/15.VІІІ.2012 г. на РС-Хасково по гр. д. № 1505/2011 г.: за признаването за установено в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма]-гр. П. има срещу ЕТ настоящ касатор съществуващо вземане в размер общо на 9 514 лв. /девет хиляди петстотин и четиринадесет лева/, от която сума 9 187.86 лв. представлявала стойността на консумираната от обекти на потребителя ел. енергия за периода 21.V.2010 г. – 27.ХІІ.2010 г., а разликата от 326.14 лв. – мораторна лихва върху същата главница съответно за периода от 16.VІІ.2010 г. и до 13.І.2011 г.
Оплакванията на ЕТ касатор са за незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение както при допуснати от състава на Хасковския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, така и „в противоречие със съдебната практика”, поради което се претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ А. П. И. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Хасковският ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до пасивната легитимация по иска, а именно дали отговорността за заплащане на потребена /консумирана/ ел. енергия тежи върху лицето, собственик на обекта или върху лицето, на което формално и „неправилно” се води партидата. Същият правен въпрос бил противоречиво решаван от съдилищата.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Хасковския ОС, касационната жалба на едноличния търговец А. П. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното от ЕТ А. П. И. въззивно решение е било постановено от Хасковския ОС по заведен срещу него положителен установителен иск на [фирма]-гр. П. с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, чиито предмет е било установяване съществуването на вземане в полза на д-вото срещу този негов длъжник в размер на сумата от 9 514 лв., т.е. по спор между търговци с цена на иска под 10 000 лв. Обстоятелството, че делото е имало характера на търговско следва както по аргумент от текста на чл. 286, ал. 3 ТЗ, така и с оглед на обстоятелството, че по своето съдържание исковата претенция на д-вото е била за равностойността на консумирана, но незаплатена „от обекти” на потребителя /ЕТ/ ел.енергия”, т.е. във връзка с упражняваното от последния занятие. Постановеното по това търговско дело въззивно решение датира от 26.ІV.2013 г., а по силата на действащата още от 21.ХІІ.2010 г. настояща редакция на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Това обстоятелство е следвало до бъде надлежно съобразено от въззивната инстанция в хода на проверката по чл. 285 ГПК, която тя е длъжна да върши за редовност на касационната жалба, тъй като е било налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщането на последната с разпореждане.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК, което се прекратява и като съобрази изрично направеното от юрисконсулта на ответното по касация търговско д-во искане за присъждане на възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съответното правило на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ВКС, ТК, Първо отделение намира, че същата претенция е основателна до размер на сумата 600 лв. (шестстотин лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 5543/7.VІ.2013 г. на едноличния търговец А. П. И. от [населено място], действащ с фирмата „А. И.” /ЕИК[ЕИК]/, подадена против въззивното решение № 154 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 26.ІV.2013 г., постановено по гр. дело № 888/2012 г. И ПРЕКРАТЯВА настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК
О С Ъ Ж Д А едноличния търговец А. П. И. от [населено място], действащ с фирмата „А. И.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в този град, [улица], , а понастоящем с временен адрес в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 и 8 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на СУМАТА от 600 лв. (шестстотин лева).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2