3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София,24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1737/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П Г. П., подадена от пълномощника й – адв. С. Л. срещу определение № 14 от 08.01.13г. по гр.д.2440/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил в производство по чл.192, ал.4 ГПК / отм./, постановеното от него решение на 01.11.2012г. по гр.д. 2440/12г.в частта му за разноските, като е осъдил „Д. [фирма] – [населено място] да заплати на П П. разноски за касационното и въззивно производство в размер на 750лв. – разноски за един адвокат и е оставил без уважение молбата й в останалата част.
С решение от 01.11.2012г. по гр.д. 2440/12г състав на Софийски апелативен съд е отменил решение от 02.12.2009г. на СГС по гр.д. 1585/09г., в частта му за присъдената законна лихва върху главницата от 25000лв. за периода – 09.07.2000г. – 07.07..2002г., като е оставил решението в останалата част в сила. Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни в производство и е разгледано след връщането му от ВКС, отменил решението на САС в обжалваната му, отхвърлителна част за разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5000лв. до предявения по делото размер от 60000лв. на прекия иск по чл.407 ТЗ / отм./, като ВКС е отбелязал в своят акт, че в производството пред въззивната инстанция, следва да бъдат присъдени и направените пред касационния съд разноски от П.. С молба от 05.12.2012г., пълномощникът на въззивницата- адв. Л. е поискал допълване и изменение на така постановения съдебен акт в частта за разноските. С определението, предмет на обжалване, съдът е допуснал изменение на решението в посочената част като е присъдил на П. разноски за касационното и въззивно производство в размер на 750лв.Решаващият състав подробно и по аритметичен път е извел дължимостта на тази сума, като я е съобразил с уважените части на исковете.При изложените фактически данни и с оглед постановения резултат, на страната, която в производството пред САС е както въззивник / с оглед подадена от нея въззивна жалба/, така и въззиваем по жалба на противната страна се дължат направените пред въззивния съд разноски, както и тези, направени пред касационната инстанция. Следователно, при валидно процесуално въведено в производството пред Софийски апелативен съд искане за присъждане на разноски правилно, въззивният съд е уважил претенцията в нейния действително дължим размер, като същата е изчислена пропорционално на постановения правен резултат.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, свързано с разбирането й, че направените във въззивното и касационно производство се дължат изцяло. Това разбиране не е съобразено с чл.64, ал.1 ГПК/ отм./ и с чл. 64, ал.2 ГПК/отм./, тъй като въззивната жалба на страната е била уважена частично- само в частта, с която е била присъдена законна лихва върху главницата от 25000лв., като е отчетено че за останалите 5000лв. поради липса на жалба на застрахователя, решението е влязло в сила, в останалата част жалбата на страната не е била уважена, поради което и разноските следва да се съобразят с посочените разпоредби, изискващи присъждането им пропорционално на уважената част на исковете, както правилно е приел въззивния съд.
В частта, с която страната е обсъждала правилността на решението на СГС в частта му за разноските, доводите са правно ирелевантни. Разпоредбата на чл.192, ал.1 ГПК/отм./ изрично предвижда, че съдът не може да изменя или отменя решението си, с което се е произнесъл по реда на инстанционния контрол и е упражнил правомощията си по чл.208 ГПК/отм./, като по отношение на това решение включително и в частта относно разноските, предмет на въззивно разглеждане е допустим единствено контрол по реда на обжалването. Следователно, при липса на частна жалба в тази част,не се възстановява висящността и решението влиза в сила. Разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ изрично предвижда приложимостта й само спрямо постановеното от съответната инстанция решение.
Не са допуснати нарушения на закона поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 08.01.13г. по гр.д.2440/12г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: