5
гр. д. № 302/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 308
София, 25.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 302/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Н. С. е подала касационна жалба срещу решение № 394 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 258/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 2220/2008 г. на Пазарджишки районен съд, с което е прието за установено по отношение на касаторката, че М. Б. Г. и Я. В. Я. са собственици на недвижим имот с идентификатор 55155.503.603.1.15, представляващ апартамент № 15, на втория етаж в сградата с административен адрес [населено място], [улица] , на площ от 95.39 кв. м., ведно с избено помещение № 15 с площ от 3.91 кв. м. и 4.273% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С решението е отменен констативен нот. акт № 49, т. V, по нот. д. № 727/2006 г., с който касаторката е призната за собственик на имота на основание наследствено правоприемство. Касационните доводи са за необоснованост и неправилност на решението.
Допускането до касационна проверка се иска по въведените в касационната жалба доводи за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение: 1. недопустимо или неправилно е решението, ако е постановено при приложен към него протокол за проведено съдебно заседание, който не е подписан; 2. приложима ли е кратката придобивна давност, когато правното основание, на което се владее имота е наследствено правоприемство; 3. заплащането на част от стойността на придобитият като обезщетение недвижим имот по време на брака основание ли е за възникване на СИО до размер на тази част; 4. допустимо ли е преминаването от осъдителен иск по чл. 108 ЗС към установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. В изложението е направено препращане към тези доводи с твърдение, че съставляват и въпросите, разрешени от съда в противоречие с възприетото в задължителната практика и обосновали решаващите му изводи, поради което обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
Първият въпрос не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Въззивният съд е констатирал пропускът да бъде подписан протокола от последното проведено съдебно заседание на 18.03.2014 г. и е върнал делото на районния съд за да го отстрани. След като протоколът е бил подписан и съответно съставлява официален документ, удостоверяващ извършените процесуални действия в проведеното съдебно заседание, е постановил решението си.
Вторият въпрос, за приложимостта на кратката придобивна давност, също е разрешен от съда при точно прилагане на закона и в съответствие с постоянната практика, която приема, че кратката придобивна давност се прилага при добросъвестно владение на правно основание, годно да направи владелеца собственик.
Касаторката е владяла имота като се е считала собственик на основание наследствено правоприемство от наследодателя Н. С. П.. Това си качество е установила с представен акт за раждане и издадено й удостоверение за наследниците. Актът за раждане е оспорен от ответниците. Съдът е приел, че при направеното оспорване касаторката носи доказателствената тежест за установяване на произхода си от наследодателя. Позовал се е на мотивите на представеното по делото влязло в сила решение, постановено, постановено по предявен от наследодателя Н. П. срещу нея иск за прекратяване на осиновяване, който е отхвърлен по съображения, че не е установено да е допуснато осиновяването на касаторката от наследодателя. Записаното в съставения акт за раждане № 899 от 25.06.1962 г. е опровергано с установеното по делото, че цитираното в акта гр. д. № 314/1962 г. на Кюстендилски районен съд, въз основа на решение по което е бил съставен, не е било за осиновяване. С издадено удостоверение от този съд е установено и това, че същата година по описа на съда не е образувано гражданско дело със страни Н. П. и С. С.. Образуваното под същия номер гр. дело по описа на Кюстендилски окръжен съд е имало за предмет второинстанционно производство по иск за делба. От тези доказателства и служебни справки по азбучниците и описните книги на районен и окръжен съд при [населено място], съставени през 1962 г., съдът е намерил, че удостовереното в акта за раждане е опровергано, не е доказано между Н. П. и касаторката да е възникнала правна връзка, на основание осиновяване, поради което искът за прекратяването му е неоснователен.
По делото е установено, че наследодателят П. със саморъчно завещание от 09.01.1998 г. е завещал в полза на ищците по иска, негови племенници, цялото свое имущество. С влязло в сила решение от 3006.2010 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на Пазарджишки районен съд е отхвърлен предявен от касаторката срещу бенефициерите по завещанието иск за унищожаването му като неоснователен.
При така осъществилите се правопораждащи факти за да придобие право на собственост върху имота на оригинерно основание давностно владение касаторката е следвало да упражни владение върху него в продължение на десет години с намерение да стане собственик, което да противопостави на собствениците. Ако ищцата се е считала наследник по закон, тя е могла да упражни правото си по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената й част.
По делото е направено признание от касаторката, че е владяла имота от датата на смъртта на наследодателя, настъпила на 12.06.2001 г., до пролетта-лятото на 2008 г., когато го е напуснала. До тази дата както и до 31.10.2008 г., когато е предявен от бенефициерите по завещанието установителния иск за собственост, не са изтекли десет години, от което съдът е направил законосъобразен извод, че този период от време не е достатъчен за придобиване на вещни права върху имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Кратката придобивна давност не е приложим придобивен способ, тъй като фактическата власт върху имота не е била осъществявана на правно основание, годно да направи владелеца собственик. Поради извършеното разпореждане с имота със завещание, той при откриване на наследството е преминал в имуществената сфера на бенефициерите. Владението, което касаторката е осъществявала до 2008 г. върху него не е било на правно основание, а такова без основание. За да реализира правата си върху имота, които претендира на основание наследствено правоприемство, е следвало да предяви иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазена й част.
За да придобие вещни права върху имота на оригинерното основание давностно владение касаторката е трябвало да осъществи такова в продължение на посочения в чл. 79, ал.1 ЗС срок от десет години.
Третият въпрос не е разрешаван от съда. В първоинстанционното производство касаторката се е позовала на давностно владение за частта от имота, притежавана от майка. Заявила е, че това владение е осъществила от датата на нейната смърт настъпила през 1997 г. до предявяване на иска. Съдът е намерил този довод за неоснователен с аргумент, че касаторката не е установила да е осиновена от лицата, вписани като нейни родители в представения акт за раждане № 899 от 25.06.1962 г. При направеното оспорване на акта от страна на ищците, за касаторката е възникнало задължението по правилото за разпределение на доказателствената тежест да установи този факт, с представянето на акта за допускане на осиновяването. Съдът е приел, че осиновяването не е доказано като се е позовал и на решаващите мотиви на влязло то в сила решение, с което е отхвърлен иска за прекратяване на осиновяването.
Възражение, че апартаментът не е бил изключителна собственост на П., е направено в отговора по исковата молба. Касаторката е твърдяла, че след смъртта на съпругата му той е притежавал ? ид. ч. от имота като ? ид. ч. е негова индивидуална собственост, а ? ид. ч.е придобита в резултат на прекратяване на СИО със смъртта на съпругата. Този довод не е мотивиран и не е направено искане за доказателства за установяването му, поради което той не е станал предмет на делото и не е решаван от съда.
По делото не е установено дали част от имота, предмет на иска, е придобит от Н. П. и съпругата му в режим на СИО поради заплащане по време на брака им на част от стойността му, надхвърляща тази на отчуждения имот. Поради неустановяване на този факт съдът не е формирал правни изводи дали завещателното разпореждане е породило правни последици за целия имот или за част от него. По данните от представената заповед за обезщетяването на П. с недвижим имот срещу отчужден от него друг, в която не е посочено дали стойността на отчуждения имот е равна на тази на отпуснатия като обезщетение, съдът е приел, че П. е станал изключителен собственик на имота и валидно се е разпоредил с него чрез завещание.
Поставеният въпрос не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него, тъй като той не е решен от съда и въз основа на него не са формирани решаващите изводи на съда за основателността на иска.
Четвъртият процесуален въпрос за допустимостта на преминаването от осъдителен към установителен вещен иск, също не обуславя основание за допускане на касационна проверка по него.
Ищците са предявили с исковата молба срещу касаторката ревандикационен иск. В хода на производството са изменили иска от осъдителен в установителен след направено признание от повереника на касаторката – ответница по иска, че е преустановила владението на имота от пролетта-лятото на 2008 г.
Направеното изменение на иска от осъдителен в установителен е процесуално допустимо и обосновано от заявения нов факт. Право на ищеца е да определи вида на търсената защита по отношение на накърнените му права. След като упражняването на фактическа власт върху имота е преустановено от ответника, за него е налице интерес от по-малката защита, а именно установяване на правото на собственост, което е оспорено със снабдяването на касаторката, ответница по иска, с констативен нот. акт за собственост върху имота, който е завещан в полза на ищците. Процесуалният въпрос е разрешен в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС както и задължителната такава, поради което не налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение и по този въпрос.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответника по касация Я. В. направените от него разноски за касационното производство за правна защита, установени с представения договор за правна помощ от 01.12.2014 г., сключен с адв. С. Д. от АК-П. и възлизащи на сумата 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 258/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Н. С. с ЕГН от [населено място], [улица], ап. 27 да заплати на Я. В. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 6 сумата 1000 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: