О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Н. т. д. N 938 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (н.) –гр.Р. срещу решение № 24 от 16.02.2017г. , постановено по в.т.д. № 274 по опис за 2016г. на Апелативен съд Велико Т., с което след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 163 по описа за 2015г. на Окръжен съд Русе, е отхвърлен предявения от дружеството срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ за признаване за установено несъществуването на вземане на [фирма] с номер в главния търговски регистър 22550100, със седалище и адрес на управление в Република Гърция, [населено място], прието в производство по несъстоятелност по т.д.н. № 14/2014г., по описа на Окръжен съд Русе. Процесното вземане в производството по несъстоятелност е отразено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 12.02.2015г. под № 17 като вземане на „Банка П.” СА, клон Л., регистриран в Англия и У., под дружествен номер № FC 022861 и номер на клона BR 005808 в размер на 56 615 546,06 лева по договор за кредит № 139/2008г., заедно със законната лихва считано от 22.12.2014г. до окончателното плащане.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на материалния закон. Касаторът счита за неправилен изводът на съда, че предявяването на вземане в производство по несъстоятелност от „П. Б.” СА, клон Л., представлява действие от името на търговеца посредством негов клон. Счита, че клонът в Л. не притежава признатата от закона способност да поема права и задължения, респ. да ги упражнява – т.нар. правосубектност. Същевременно се излагат доводи, че „Банка П.” СА, Република Гърция, не може да противопостави на дружеството придобитите по силата на договор за цесия вземания и в този смисъл няма материалноправна легитимация на кредитор на несъстоятелния длъжник, тъй като първоначалния кредитор [фирма] има право да прехвърля част или целите права и задължения по договора за кредит без съгласуване с длъжника само към друга банка от групата на [фирма]. Твърди, че „Банка П.” СА, Република Гърция, не е доказала общата принадлежност на цедента и цесионера към една група от юридически свързани лица, нито съгласуване на цесията с длъжника.
В писмен отговор, В. С. С., синдик на [фирма] (н.), оспорва депозираната касационна жалба, като неоснователна. Признава, че клонът е неправосубектен, но поддържа, че търговецът е действал посредством неговия клон, извършвал е търговска дейност чрез него, като правата и задълженията са възникнали за самия търговец, а не за клона. Посочва, че двете дружества са свързани лица, тъй като [фирма] притежава 99,98 % от [фирма], [населено място].
Другият ответник по жалбата, „П. Б.” СА, Република Гърция оспорва депозираната касационна жалба като недопустима и неоснователна. Счита, че релевираното решение № 415/30.03.1994г. по гр.д. № 1270/1993г. на V г.о. на ВС не съдържа тълкуване на уредбата на клоновете, която да обуслови противоречие с практиката на съдилищата. Намира за правилно посоченото в обжалваното решение на Апелативен съд Велико Т., че клона към името на търговеца не означава действие от името на клона, а означава действие от името на търговеца посредством неговия клон. Отбелязва, че съгласно представено и прието по делото удостоверение за регистрация на чуждестранно дружество от 17.11.2016г. „Банка П.” СА, Република Гърция е надлежно учредено съгласно законите на Гърция и е регистрирано като чуждестранно дружество в регистратора на дружествата в Англия и У. под № FC 022861 с регистрационен номер на клона BR005808. В списъка на приети вземания като кредитор на [фирма] (н) е посочена „Банка П.” СА с номер № FC 022861, под който номер гръцкото дружество /банката/ е регистрирано в Англия и У., поради което възражението на касатора за включване на вземане на неправосубектен клон е неоснователно. Изтъква, че предявяване на вземането по чл.685 ТЗ било извършено от процесуален представител – адв. Ш. – Л., като молбата била подадена от „Банка П. СА”, клон Л.. От представеното пълномощно, нотариално заверено в Република Гърция, се виждало, че „Банка П. СА”, Република Гърция, действаща чрез клона си в Л., е упълномощило български адвокат, в.т.ч. и адвоката,, предявил вземането, да го представляват във връзка с производството по несъстоятелност, в.т.ч. и да предявява вземания в производството по несъстоятелност. Упълномощаването изхождало от И. М., генерален мениджър на Международно банкиране на „Банка П. СА”, Република Гърция, който е упълномощен да представлява „Банка П. СА”, действаща чрез клона си /а не самият клон/ в Л., съгласно решение на Съвета на директорите на „Банка П. СА” от 20.02.2008г. Видно от съдържанието на този протокол, И. М., генерален мениджър на Международно банкиране на „Банка П. СА”, Република Гърция /а не служител или управител на клона в Л./ е упълномощен /т. „В” от решението/ да представлява „Банка П. СА”, Република Гърция пред съдилищата в чужбина, като упълномощава и адвокати.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд Велико Т. е приел от фактическа страна следното: Между [фирма] и [фирма] в качеството на кредитополучател е сключен Договор за инвестиционен кредит № 139/14.04.2008г., изменен и допълнен с Анекс А 1-139/2008 – 10.03.2009г., Анекс А 2-139/2009г. – 29.04.2009г., Анекс А 3-139/2010г. – 30.04.2010г., Анекс А 4-139/2010г. – 19.11.2010г. и Анекс А 5-139/2011г. – 04.02.2011г., съгласно който [фирма] е предоставила на дружеството кредит в размер до 24 000 000 евро, който може да се използва целево за финансиране на проект за изграждане и пускане в експлоатация на търговски комплекс М. Мол Р.. С нотариална покана от 05.04.2013г. [фирма], [населено място] е поканила длъжника [фирма] доброволно да изплати задълженията си в седем дневен срок от получаване на поканата и е обявила в случай на неплащане сумата по кредита за предсрочно изискуем. Същата е получена от длъжника на 18.04.2013г. С Договор за прехвърляне на вземане [фирма], [населено място], в качеството на цедент, прехвърля на „Банка П.” СА, клон Л., регистрирана в Англия и У. в качеството на цесионер, всички свои вземания в размер на 23 793 900.61 евро срещу длъжника по процесния договор за инвестиционен кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, при условия посочени в договора, срещу цена в размер 19 555 055.59 евро. Същият е вписан в Агенция по вписванията вх.№ 10598/18.07.2013 г. под № 162, т.2, рег. 10379. С решение № 172/17.11.2014г. по т.д. № 14/2014г. на Русенския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], като в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 12.02.2015г. под № 17, е включено вземането на „Банка П.” СА, клон Л., в размер на сумата 56 615 546.06 лева, срещу което е подадено възражение от страна на длъжника, оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определението му по чл.692 ТЗ. „М. Мол Р.” (н) [населено място], е предявил по реда на чл.694 ТЗ пред Окръжен съд Русе отрицателен установителен иск срещу „Банка П.” СА за установяване по отношение на ответника –кредитор, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че не съществуват вземания на ответника по договора за кредит № 139/2008г., за главница в размер на 56 615 546.06 лева, заедно със законната лихва считано от 22.12.2014г. до окончателното плащане, поради нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и ал. 2, пр. 2 и 3 ЗЗД, съответно непротивопоставимост на извършеното прехвърляне на вземането.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, съставът на въззивния съд е приел за основателни възраженията на ответника, че синдикът е включил в одобрения от съда по несъстоятелност списък на предявени и приети вземания към длъжника [фирма] процесното вземане на „Банка П. Акционерно дружество” (с кратко наименование „Банка П.” СА), със седалище в [община], вписано в главния търговски регистър под номер 22550100, а не на клона и в Англия и У.. Посочено е, че гръцката банка е регистрирана като чуждестранно дружество в регистъра на Англия и У. под № FC 022861 с регистрационен № на клона BR 005808, а в списъка на приетите вземания като кредитор на [фирма] е посочена именно „П. Б.” СА с № FC 022861, под който номер гръцкото дружество е регистрирано в Англия и У.. Аргументирано е, че когато се използва фирмата на клона, не се извършват правни действия от името на неправосубектно образувание, а от правния субект, чийто е клонът, съобразно правото на Република Гърция и правото на Англия и У., приложимо съобразно чл.56, ал.1 КМЧП. Предявяването на вземането в производството по несъстоятелност е извършено от процесуален представител на самия търговец /гръцката банка/ с изрично посочване на номера, с който дружеството е регистрирано в Л. и У.., като банката, действаща чрез клона си, е упълномощила генералния мениджър да я представлява, съгласно решение на Съвета на директорите при предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, като дадените пълномощия са за представителство именно на банката пред съдилищата в чужбина с опция за преупълномощаване на адвокати. Пред въззивната инстанция е направено и писмено потвърждение от „П. Б.” СА на посочените в него решения на Съвета на директорите и на всички извършени действия от пълномощниците в производството по несъстоятелност и в производството по чл.694 ТЗ. Решаващият съд е достигнал до извода, че договорът за цесия от 28.06.2013г. е действителен, като сключен в надлежната писмена форма, с нотариална заверка на подписа, с оглед положен апостил, като по отношение на договора, с оглед вписването му в имотния регистър и плащането по него, липсва симулация, съответно не се доказва противоречие с добрите нрави За неоснователно е прието и твърдението, че страните по цесията не са от една и съща група, тъй като съобразно установеното по реда на чл.23, ал.6 ЗТР вписване в търговския регистър, 99.98% от акциите на [фирма], [населено място], се притежават от „П. Б.” СА /АД/, [населено място].
Жалбоподателят посочва като основание за допускане на касационното обжалване наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като поставя следният правен въпроси: „Може ли търговец да извършва процесуални действия посредством неговия клон?”. Твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на решение № 415/30.03.1994г. по гр.д. № 1270/1993г. на V ГО на ВС.
Релевираният правен въпрос не покрива общото основание за допускането на касационния контрол, тъй като апелативният съд е приел, че използването на фирмата на клона, не представлява извършване на правни действия от името на неправосубектно образувание, а от правния субект, чийто е клонът; самото упълномощаване за извършване на процесуалните действия е от името на банката, а не от името на клона; като е налице и допълнително позоваване от решаващия състав на потвърждаване на извършените от пълномощниците действия от името на гръцката банка в двете висящи съдебни производства- по несъстоятелност и исковото по чл.694 ТЗ.
В посочената от кастора съдебна практика е разгледан въпросът относно участие в съдебно производство на поделение на държавно предприятие по Указа за стопанската дейност /отм./, а не се дава отговор на формулирания в изложението към жалбата въпрос, може ли търговец да извършва процесуални действия посредством неговия клон, поради което не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на идентичен правен въпрос от съдилищата.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 16.02.2017г. , постановено по в.т.д. № 274 по опис за 2016г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.