О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 03.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1620 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 44122/01.04.2019 г., подадена от М. А. Г. против определение № 7005/20.03.2019 г. по възз.гр.д. № 16570/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 523180/01.11.2018 г., постановено по гр.д. № 27447/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането ? с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изпълнение на дадени указания от администриращия частната касационна жалба съд за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по делото е приложена „молба – касационни основания допълнение и към касационната жалба“. Твърди се, че атакуваното определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, че същото е постановено в противоречие с решения на Съда на Европейския съюз, както и че е очевидно неправилно.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. За да се произнесе, въззивният Софийски градски съд служебно е изискал справки от Министерство на правосъдието и от Национална агенция по приходите за извършваната дейност от М. А. Г. като частен съдебен изпълнител и за декларираните от нея доходи. Прието е, че реализира доходи като ЧСИ в порядъка на 1 357, 19 – 2 013, 33 лв.. месечно. Посочено е, че макар в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК молителката да е посочила, че не притежава движимо и недвижимо имущество, очевидно исковата ? молба се основава на твърдението, че е съсобственик на недвижим имот, липсват твърдения дали жилището, в което живее е нейна собственост или на какво основание го обитава, липсват доказателства за размера на определената инвалидна пенсия. Съдът е съобразил и че е отправено единствено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, чийто размер е 240 лв. В резултат на изложеното въззивният съд е достигнал е до извод, че не е налице основание за освобождаване от внасяне на държавна такса.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката сочи като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК, но не формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Жалбоподателката е била длъжна да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в който смисъл са и дадените от администращия съд указания с разпореждане № 10957/02.04.2019 г. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Само в допълнение може да се посочи, че дори не са представени или цитирани актове на Съда на Европейския съюз, във връзка с които се твърди, че се осъществява предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7005/20.03.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 16570/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 523180 от 01.11.2018 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 27447/2017 г., с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавната такса по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: