О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София,04.07.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 284 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №693,постановено на 14.03.2011г. по ч.гр.д.№637/2011г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на М. П. И. против определение от 27.12.2010г. на Пловдивския районен съд,постановено по гр.д.№4568/2010г.,с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост срещу сочения в исковата молба ответник.
Определението е обжалвано от М. П. И.,която поддържа,че същото е неправилно и необосновано,тъй като неправилно е прието,че правен интерес от предявяване на установителен иск е налице само ако ответната страна директно заяви,че оспорва правата на ищеца. Поддържа,че щом има създадено определено отношение с [фирма] относно експлоатацията и поддръжката на определени съоръжения,собственост на дружеството,то за нея е налице правен интерес да се установи по ясен и категоричен начин срещу държавата,че е собственик на самата земя. Излага съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост,който поддържа,че се разрешава противоречиво от съдилищата. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на съда с указания за продължаване на започналите съдопроизводствени действия.
Ответникът по жалбата не е изразява становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
М. П. И. е предявила срещу Б. д. иск за признаване правото й на собственост върху имот,представляващ ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],като поддържа,че е собственик на имота като наследник по завещание на П. А. Х.,но през терена са прокарани подземни тръбопроводи, собственост на [фирма]. Поискала премахването им, на което от дружеството й било отговорено,че имотът е станал държавна собственост и не е възстановен. Предявила иск срещу [фирма] за премахването на тръбите,но с влязло в сила решение по гр.д.№3241/2006г. искът й е отхвърлен като е прието,че не е легитимиран собственик на имота,тъй като земята не е възстановена по съответния ред и не подлежи на възстановяване поради наличието на тръбопроводите,тъй като е станала държавна собственост /чл.24,ал.1 ЗСПЗЗ/ като дружеството има сервитутно право върху терена.
В обжалваното определение е прието,че така изложените в исковата молба твърдения не очертават наличие на спор за собственост с държавата-не се твърди правото на ищцата да се отрича от държавата,а само,че й се пречи да упражнява правото си чрез изградените под терена съоръжения и то от страна на [фирма],което е трето лице за настоящия спор,което пък не обуславя наличие на спор за собственост с посочения от ищцата ответник. Още повече,че и в постъпилия по делото отговор се сочи,че няма данни за съставяне на акт за държавна собственост на имота. Прието е,че за да е налице интерес от воденето на установителен иск за собственост е необходимо да е налице спор от обективна страна,а такъв в случая липсва.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя,че приложените към жалбата съдебни актове обосновават наличие на противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес от предявяването на установителен иск за собственост.
В определение №172/03.04.2001г. по гр.д.№70/2000г. на ІV ГО на ВКС е разгледана съвършено различна хипотеза-прието е,че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ срещу общината или държавата тогава,когато не е бил установен обемът на отчуждения по ЗОЕГПНС и реституиран по ЗВСОНИ имот. В случай обаче нито ищцата,нито ответникът твърдят имотът да е бил отчуждаван,поради което даденото от ІV ГО на ВКС разрешение на поставения въпрос е неприложимо.
В определение от 28.11.2002г. на СГС,ІV-А отделение по ч.гр.д.№3844/2002г. е прието,че установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения като с правото на установителен иск се ползват и лицата,които не са субекти на правоотношениято,предмет на установителния иск без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Прието е,че наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,тъй като всеки, който претендира,че е носител на право,засегнато от правен спор,може да упражни правото си на иск. Прието е също така,че ищецът сам преценява наличието,респ. липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на пресъдено нещо и съдът не може да откаже да приеме за разглеждане иск,твърдейки наличие на интерес от установяване на по-широк кръг обстоятелства от заявените в исковата молба.
Аналогични съображения се съдържат и в обжалваното определение-изрично е посочено,че наличието на спор за правото следва да се обоснове с оглед фактическите твърдения,изложени в исковата молба,които да сочат на обективно съществуващ спор именно с посочения в исковата молба ответник,а не с трето лице. Не е налице следователно противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес от предявяване на установителен иск,доколкото и в двата съдебни акта е изразено становище, че искът може да бъде предявен само при твърдения,че правото,чиято защита се търси,е засегнато от действията на сочения в исковата молба ответник. С оглед на това следва да се приеме,че соченото в частната жалба основание за допускането на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №693/14.03.2011г.,постановено по ч.гр.д.№637/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: