3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1275/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№50439/09.5.2012 г., подадена от адв. Й. Н. – процесуален представителна ответника по исковата молба В. П. М. от [населено място], против въззивно решение №2236/02.4.2012 г. по гр.д.№15663/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г състав, касационният жалбоподател е осъден да заплати на ищца Л. П. Р. сумата 9916,06 лева, на основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и сумата 1065,50 лева – на основание чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД.
С обжалваното решение е въззивната инстанция е приела, че ответникът като наемател дължи посочените суми на наемодателката, поради неизпълнение на клаузи от наемния договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд е решил въпрос, който противоречиво е решаван от съдилищата и въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че въззивната инстанция е потвърдила допуснато процесуално нарушение – заличаване на допуснати до събиране тласни доказателства, като наличието на такова процесуално нарушение е особено съществено с оглед защитата на ответника предвид факта, че се твърди привидност на представен договор за наем, сключен между роднини. Излага се също така, че с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и факта, ме в настоящото съдебно производство е представен договор за наем, който ищцата е сключила със зет си на 01.10.2002 г. и до 17.11.2008 г. не е потърсила месечните си наемни вноски, е особено важно да бъде установена привидността на това съглашение. Навежда се довод, че при безспорно установени факти за наличие на привиден договор, като прикрива договор за послужване, съдът необосновано и неправилно е приел, че тази теза на ответника не е доказана, както и че СГС е изградил една необоснована и неправилна теза, която е довела до неправилно съдебно решение. Поради това се твърди, че са налице основания за касационно обжалване и отмяна на постановеното решение.
Ответницата по касация Л. П. Р., посредством процесуалния си представител – адв. Н. П., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2236/02.4.2012 г. по гр.д.№15663/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г състав, по касационна жалба, вх.№50439/09.5.2012 г., подадена от адв. Й. Н. – процесуален представителна ответника по исковата молба В. П. М. от [населено място].
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [населено място], [улица], да заплати на Л. П. Р., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вход , ет., ап., деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: