О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 06.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1127/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частната жалба, подадена от Комисията за защита на потребителите срещу определение №42 от 16.02.2017г., постановено по т.д.№2672/2016г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о, с което на основание чл.264 ГПК е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че касационният състав не се е съобразил с волята на страните за прекратяване на производството на основание чл.249 ГПК поради постигнатото между страните извънсъдебно споразумение преди влизане в сила на постановеното въззивно решение. Сочи се, че жалбоподателят е направил оттегляне на касационната жалба единствено в изпълнение на указанията на въззивния съд като предпоставка за уважаване молбата по чл.249 ГПК. Според жалбоподателя доколкото въззивното решение не е влязло в сила съдът е бил длъжен да обезсили постановеното въззивно решение. Допълнително в частната жалба се излагат съображения за необоснованост на определението, свързани с извода на съда, че сключената между страните спогодба не се отнася до предмета на спора по см. на чл.284 ал.2 ГПК във вр. с чл.279 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество [фирма].
Настоящият състав, след като са запозна с оплакванията и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Въз основа на подадена от Комисията за защита на потребителите /К./ касационна жалба от 30.05.2016г. срещу решение №779/18.04.2016г. по т.д.№1503/2015г. по описа на САС, е образувано т.д.№2672/2016г. по описа на ВКС, І т.о. С молба от 23.06.2016г., адресирана до САС, страните по спора – Комисия за защита на потребителите и [фирма] са поискали прекратяване на производството на основание чл.249 ГПК поради постигната извънсъдебна спогодба и обезсилване на постановеното въззивно решение. С разпореждане от 29.06.2016г. съдията-докладчик от САС е указал на К. да заяви дали поддържа касационната жалба с оглед нейния деволутивен ефект. С молба от 14.07.2016г. касаторът К. е посочил, че поддържа молбата по чл.249 ГПК, във връзка с което оттегля касационната жалба ( само доколкото съдът счита, че оттеглянето е предпоставка за направените искания по чл.249 ГПК) и е представил спогодбата между страните от 17.06.2016г.
С обжалваното определение №42/16.02.2017г. съставът на ВКС, І т.о. е прекратил производството по делото на основание чл.264 ГПК. К. състав е приел, че в конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл.264 ал.1 ГПК, а не тази по чл.249 ГПК, посочвайки, че съгласно разпоредбата на чл.384 ал.3 ГПК във вр. с ал.2 за одобряване съглашението между страните е необходимо същото да урежда спора между страните. Съдът е изложил виждането си, че с приложената към молбата по чл.249 ГПК спогодба се създава задължение за ответната страна за въздържане от бъдещи действия, което не касае предмета на спора по иска по чл.379 и сл.ГПК. Приемайки, че спогодбата не може да бъде одобрена, касационният състав е прекратил производството с оглед направеното от К. оттегляне на касационната жалба с допълнителната молба от 14.07.2016г.
Настоящият състав намира, че неправилно тричленният състав на ВКС е възприел молбата на К. от 14.07.2016г. като молба за оттегляне на касационната жалба по чл.264 ал.1 ГПК и като молба за одобряване на постигнатото между страните споразумение. Както бе посочено по-горе волята на страните за прекратяване на производството на основание чл.249 ГПК (без искане на одобряване на извънсъдебната спогодба) и за обезсилване на въззивното решение е обективирана в молбата от 23.06.2016г. Основателно е твърдението в частната жалба, че с молбата от 14.07.2016г. К. е направила единствено условно оттегляне на касационната жалба – само ако съдът счита, че оттеглянето е предпоставка за уважаване на исканията по чл.249 ГПК. Ето защо определението за прекратяване на касационното производство на основание чл.264 ГПК без произнасяне по молбата по чл.249 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено.
Налице са предпоставките по чл.249 ГПК за уважаване молбата на страните от 23.06.2016г. за обезсилване на постановеното въззивно решение ( и на потвърденото с него първоинстанционно решение), тъй като въззивното решение не е влязло в сила и страните са заявили, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Както е посочено в определение №343/8.10.2008г. по ч.гр.д.№1126/2008г. на ВКС, ІV г.о. и в определение от 10.02.2017г. по ч.гр.д. №3503/2016г. на ВКС, ІV г.о по същество искането за прекратяване на делото при условията на чл.249 ГПК представлява оттегляне на иска със съгласието на ответника и има същите правни последици като съдът се десезира от делото и се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия, включително и постановеното решение. В хипотезата на молба по чл.249 ГПК съдът не одобрява спогодбата между страните, а следва само да констатира при невлязло в сила въззивно решение наличието на заявление на страните, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Прекратяването на касационното производство е последица от уважаване на молбата на страните по чл.249 ГПК, а не предпоставка за нейното разглеждане – в този смисъл е и константната практика на ВКС /определение №259/18.10.2013г. по т.д.№1231/2011г. на ВКС, ІІ т.о., определение №14/25.01.2012г. по т.д.№365/2011г. на ВКС, І т.о. и др./.
С оглед изложеното и съобразно разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК във връзка с чл.278 ал.2 ГПК, настоящият състав следва след отмяната на обжалваното определение, да обезсили на основание чл.249 ГПК въззивното решение на САС и на потвърденото с него решение на СГС, и да прекрати производството по делото.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение №42/16.02.2017г., постановено по т.д.№2672/2016г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о и вместо него постановява:
Обезсилва на основание чл.249 ГПК решение №779/18.04.2016г. по т.д.№1503/2015г. по описа на САС, ТО, 5 с-в, и потвърденото с него решение №130/9.01.2015г. по гр.д.№6690/2013г. по описа на СГС, І-6 с-в.
Прекратява производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: