Определение №308 от 8.7.2010 по ч.пр. дело №258/258 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 308
 
София, 08.07.2010 година
 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
        ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
 
като изслуша докладваното от съдията НИКОЛОВА ч. гр. д. № 258/2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. К. Д. от гр. С., чрез адвокатите С. С. и Сн. С. , против определението от 14.04.2010 год. по гр. д. № 2690/2010 год. на Софийски градски съд, с което е спряно въззивното производство до приключване на производството по гр. д. № 37822/2009 год. на Софийски районен съд, 33 ссъстав.
Частната жалбоподателка моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ответникът по частната жалба Л. Х. не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите в частната жалба, приема следното:
Производството по гр. д. № 2690/10 год. на СГС е образувано по въззивната жалба на Л. Х. против първоинстанционното решение, с което е осъден, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на ищцата А фактическата власт върху описания апартамент в гр. С. и да й заплати обезщетение в размер на 2 233.19 лв. за ползуването му в периода 25.03.2008 год. до 3.12.2008 год.
Въззивникът, ответник по иска, е оспорвал материалноправната легитимация на ищцата, както и е поддържал, че упражняваната от него фактическа власт върху спорния апартамент е на основание предоставянето й от собственика на ? ид. ч. от имота –, негов син, легитимиращ се на основание дарение с нот. акт № 49/2001 год. Решаването на спора по предявен иск от Д. против Ц. Х. за нищожност на това дарение е счел, че е обуславящо изхода на предявения против него ревандикационен иск и е поискал спиране на въззивното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че доколкото са налице данни за вписване на искова молба за разваляне на договор за издръжка и гледане преди договора от 1994 год., с който ищцата се легитимира за собственик на апартамента, то нейните права биха били непротивопоставими на приобретателя по дарението в случай, че и съдебното решение по спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е било вписано в шестмесечния срок от влизането му в сила. Това обстоятелство не можело да бъде съобразено, с оглед липсата на доказателства за него.
По възражението на ответника за основанието, на което се намира в имота – предоставен му от собственика на ? ид. ч. по силата на дарението с нот. акт № 49/2001 год., въззивният съд приел, че е налице спор относно неговата действителност, предмет на висящо производство по гр. д. № 37822/2009 год. Този иск е предявен от А. Д. против сина на ответника –, дарения по този акт. Направеният от съда извод, че решаването на този спор е преюдициален по отношение на настоящия ревандикационен иск обаче е неправилен, тъй като не обуславя изхода по него, предпоставящ обсъждане наличието на предпоставките относно материалната легитимация на страните по настоящето дело. Липсата на обусловеност произтича и от основанието, на което е предявен иска за нищожността на дарението по висящото производство, касаещо спор с трето за настоящето производство лице. И при отхвърляне на иска за нищожност на договора за дарение, какъвто е и изхода по друго дело между страните – гр. д. № 13462/2002 год. на СРС, влязло в сила, спорът за собствеността с настоящия ответник не би бил обусловен от него. Поради това обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му във въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о., ВКС на РБ
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОТМЕНЯВА определението от 14.04.2010 год. по гр. д. № 2690/2010 год. на Софийски градски съд, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на гр. д. № 37822/2009 год. на Софийски районен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждането му.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top