О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 30.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1517 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. от гр. В., приподписана от пълномощника му адв. М. Великова срещу въззивно решение № 595 от 8.05.2009 год. по гр.д. № 651/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненски районен съд от 18.01.2008 г. по гр.д. № 6471/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. С. срещу М. И. М. иск за заплащане на сумата 4800 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от ищеца вреди от неоснователното спиране на изпълнението на решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 178/2006 г., и в тази част е постановено друго, с което искът е уважен за сумата 4 800 лв., ведно със законната лихва считано от 27.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по касационната жалба В. Д. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че поставения по делото въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са две решения на ВАС.
За да уважи предявеният от В. Д. С. срещу М. И. М. иск за сумата 4 800 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от неоснователно забавяне изпълнението на въззивно решение от 30.05.2006 г. по гр.д. № 178/2006 г. на Варненския окръжен съд, за предаване владението върху ап. № 3, находящ се на ІV ет. в жилищната сграда на ул. ”. № 19, гр. В., въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял вреди от това забавяне под формата на пропуснати ползи, съизмеряващи се с уговорения месечен наем в размер на сумата от 400 лева месечно, съгласно представения договор.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че делото е решено неправилно от съда, тъй като претендираното от ищеца обезщетение, изразяващо се в пропуснатия месечен наем от апартамента за процесния период, не би могло да бъде получено от него, защото обекта не е въведен в експлоатация. Счита, че поради тази причина ищецът не може да получава добиви, затова искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, резултат от неоснователно забавяне на изпълнението на решението за предаване владението върху него е неправилен. Прилага съдебна практика на ВАС по приложението на чл.178, ал.1 ЗУТ.
Съдът в настоящия състав намира, че изложението не съдържа материалноправен въпрос, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. За изхода на конкретното дело релевантен материалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска, който въпрос е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. При преценката налице ли са предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът следва да се произнесе дали поставеният правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В случая поставеният в изложението въпрос за възможността да се ползва процесния апартамент, както и да се реализират добиви от него- граждански плодове без надлежно разрешение за ползване по ЗУТ не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които жалбоподателят следва да посочи и обоснове. Следва да се отбележи, и че сочените от жалбоподателя решения, постановени от ВАС не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 595 от 8.05.2009 год. по гр.д. № 651/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :