О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
София, 15.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1842 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Е” ООД, гр. С. чрез адв. А срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 01.07.2009 г. по гр.д. № 2653/2007 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна И. З. Б. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД от „Е” ООД, София – купувач по предварителен договор срещу И. З. Б. за заплащане на сумата от 4000 евро – двоен размер на задатък, получен в изпълнение на същия договор.
Съдът е отхвърлил иска, като е приел, че Б. е един от обещателите по предварителния договор – собственик на ? ид.ч. от имота. Купувачът е бил точен в изпълнението на задълженията си по договора само спрямо другия обещател Б. Т. Изпаднал е, обаче в забава спрямо Б. и за нея е възникнало право да се откаже от договора, което тя е сторила на 18.07.2006 г. Не носи отговорност по чл. 93, ал. 2 ЗЗД и иска е отхвърлен.
Повдигнатият въпрос дали има солидарност в правата и задълженията на обещателите по предварителния договор, разрешението дадено от въззивния съд не противоречи на това по приложеното Р-19-1985-ІІ ГО ВС РБ. Изрично в мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че по общо правило е установена разделност в задълженията, а неделимост и солидарност следват от естеството на задължението, законова норма или съглашение, като по казуса не е налице нито една от тези хипотези.
Без значение е дали у Б. още при сключване на предварителния договор е имало „умисъл за неизпълнение”. Безспорно, сделката е валидна, а съдът е приел, че тя е развалена от изправната страна – Б. поради неизпълнение на търговското дружество. Действията й след едностранното разваляне на предварителния договор са без значение, а и въззивният съд не ги е обсъждал.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 01.07.2009 г. по гр.д. № 2653/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: