О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София 22.05.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 77 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. “Ж” гр. С. срещу решение №27/4.09.2008г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.дело №2353/2007г., в частта, с която са уважени обективно съединени искове на “Т” АД, след отмяна на решението на СГС от 13.06.2007г., постановено по т.дело №67/2005г. Решението на първоинстанционния съд, с което са били уважени обективно съединените искове на ищеца “Т” АД и съответно оставено в сила от САС не е предмет на касационно обжалване. Оплакването на касатора е за постановяване на въззивното решение при порок, обективиращо приложението на основанието по чл.281, т.3, пр. второ ГПК за отмяната му като неправилно, с искане да бъде постановен съдебен акт, с който да делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Касаторът изразява несъгласие с извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите на договора за наем, сключен между страните и по конкретно на извършената от съда “аналогия” между отделните договори. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като съществен материалноправен въпросът при аналогичност на договора по предмет, аналогични си са и конкретните задължения на страните. Счита, че след като съдът е решил този въпрос без да изследва и тълкува всяка от конкретните клаузи по двата договора за наем, съставът на САС е постановил обжалваното решение в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД за пълното и обхватно изследване и тълкуване на действителната воля на страните – основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът “Т” АД в писмен отговор счита, че не следва да се допуска до разглеждане касационната жалба на С. по същество, тъй като изводите на въззивният съд, че има аналогичност както в предмета, така в задълженията на наемателя по двата договора за наем, е правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявеното в жалбата основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
Във въззивното производство са уважени обективно съединени искове на ищеца “Т” АД срещу С. “Ж”, гр. С. за заплащане на лихви за забава върху главница, неплатена в срок наемна цена по договора от 1.02.2004г., лихва за забава за заплащане на начисленото ДДС върху наемната цена, за неплатени амортизационни отчисления и лихви върху тях по два договора за наем от 1.02.2004г. и 11.01.2002г. и лихви за забава за незаплатено задължение за електроенергия. За да уважи исковете по чл.232, ал.2 и чл.86 ЗЗД въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за наем на 11.01.2002г. за ползването на оранжерия от 2000кв.м. при наемна цена 2000лв. на месец, без ДДС и без да се включват в нея консумативните разходи за ел. енергия, вода, топлинна енергия, с конкретно уговорени срокове за заплащането им.говорено е също наемателят да заплаща амортизационни отчисления/ чл.7 от договора/. Предвидена е отговорност за наемателя при неизпълнение на сроковете по чл.7 да дължи неустойка/ чл.15/. Съдът е разгледал и отношенията на страните по делото по сключен между тях втори договор за наем от 1.02.2004г., след прекратяването на този от 11.01.2002г. Предмет на договора е ползването на същата оранжерия, на същата квадратура, същия размер на наема 2000лв., без включено ДДС и консумативи. Съдът е приел, че в чл.7 на договора страните са уговорили средствата за консумативи и амортизационни отчисления – при наличие на такива, да се заплащат в 7 дневен срок от представянето на счетоводните справки и фактурите към тях. Ищецът е издал във връзка с амортизационните отчисления по двата договора 8 бр. фактури на обща стойност 7594.17 лв., като с изключение на два бр. фактури за периода от време 10.2003г.- 03.2004г. на стойност 838.66 лв. и 1046.38 лв., останалите фактури са били подписани двустранно от страните по договора. По спорния по делото въпрос дали се дължат амортизационни отчисления по договора от 1.02.2004г., въззивният съд след конкретен анализ на чл. 7 на договора и тълкувайки волята на страните на основание чл.20 ЗЗД, е приел, че независимо, че в раздела “П” липсва конкретна клауза с поето от наемателя задължение да заплаща амортизационни отчисления, след като в чл.7 е признато правото на наемодателя да получи амортизационни отчисления, при наличието на такива в 7-дневен срок от представянето на счетоводни справки и фактури към тях, на това право съответства задължението на наемателя да ги заплати, при посочените условия. Или правните изводи на съда за съществуващо задължение на наемателя да заплаща амортизационни отчисления за ползваната от него оранжерия, са изведени от конкретната преценка на клаузите на договора от 1.02.2004г. и доказателствата по делото.
Първото изискване на закона за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е касаторът да формулира съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия извод на съда за уважаване, респ. отхвърляне на иска/ чл.280, ал.1 ГПК/. При формулиран съществен правен въпрос, за да се допусни касационно обжалване на въззивното решение, трябва да са налице някои от основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение счита, че формулирания от касатора въпрос: при аналогичност в предмета на договорите, аналогични ли са и конкретните задължения на страните по тях, от една страна е формулиран твърде общо, с оглед на предявените няколко обективно съединени искове, и от втора, така поставен въпросът не е съществен по делото. Съществените материалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл, са за задълженията на наемателя по договора за наем, като последните са изведени от конкретните клаузи на двата договора, както и за отговорността при забава изпълнението на поетите с договора задължения. Решаващите правни изводи на съда за основателност на исковете по чл.232, ал.2 и чл.86 ЗЗД са изведени след тълкуване, съгласно чл.20 ЗЗД, на конкретни клаузи на договора за наем от 1.02.2004г. и по конкретно на чл.7, а не чрез прилагане на аналогия на задължението по чл.4 и чл.7 по договора от 11.01.2002г. Касаторът не е изпълнил и второто задължително условие за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК същественият правен въпрос да е решен в противоречие с задължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС, чрез конкретното й посочване. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.1 |ГПК не е достатъчно да се обоснове допускане разглеждането по същество на касационната жалба.
В заключение, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27/4.09.2008г., постановено по в.дело №2353/2007г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав в обжалваната му осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ