О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 01.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 995 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество [фирма] срещу Решение № 639 от 23.04.2012г. по гр.д. № 3808/2011г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено решението от 27.07.2011г. по т.д.№ 1755/2010г. на СГС, І г.о., 2 състав.
С първоинстанционното решение застрахователно дружество е осъдено да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ сумата от по 100 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците В. В. и Р.В., настъпило при пътно произшествие от 18.10.2009г., ведно със законната лихва от същата дата.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и e необосновано, иска се отмяната му и постановяването на друго за отхвърлянето на исковете или намаляване размера на обезщетенията.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: Може ли съдът да обоснове решението си само на избраните от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото, без да обсъди възраженията на страните и да не изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, съответно неоснователни. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о. и тази на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение по гр.д.№ 221 от 15.04.2002г. по гр.д.№ 677/2001г. на Іг.о. на ВКС. Поддържа се, че в обжалваното решение съдът не се е произнесъл и не е обсъдил направеното от касатора възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който съзнателно се качил в автомобил, управляван от водач употребил алкохол и по този начин сам е изложил живота си и здравето си на риск, както и възражението, че и самият пострадал е употребил алкохол.
Поставен е материалноправен въпрос: дали съзнателното качване на пострадалия в автомобил, управляван от употребил алкохол водач представлява съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД и дали обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали, когато пострадалият съзнателно е поел риска да бъде возен от пиян шофьор. Допълнителното основание на касационното обжалване по този въпрос е мотивирано с това по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 98 от 08.07.2010г по т.д.№ 942/2010г. на І т.о. и по т.2 на чл.280 ГПК- Решение № 73 от 21.01.2010г. на по гр.д.№ 1043/2008г. на САС, ГК, 2 състав.
Формулиран е материалноправен въпрос: следва ли при определяне на размера на обезщетението с оглед принципа на справедливост-чл.52 ЗЗД, да бъде отчетен фактът, че пострадалият по време на инцидента е бил с голяма концентрация на алкохол в кръвта, който според касатора е разрешен в противоречие с указанията, дадени в ППВС 4/23.12.1968г.-основание за касационно обжалване по т.1 на чл.280 ГПК и дали когато пострадалият сам се е привел в състояние на тежко алкохолно опиянение, в резултат на което е загубил възможността си за правилна и адекватна ориентация и реакции и се е качил в такова състояние в моторно превозно средство, управлявано от водач също с висока концентрация на алкохол, следва са се презюмира, че сам е изложил на опасност живота и здравето си, като допълнителното основание е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е и поставеният от касатора процесуалноправен въпрос дали констатациите в актовете на досъдебното производство, касаещи факта на употреба на алкохол както от пострадалия, така и от водача на птп, когато и двамата са починали, и съществува обективна невъзможност за установяване с преки доказателства факта на съзнателното качване на пострадалия в автомобила, ако не са оспорени от ищцовата страна, следва да се приемат като доказателства по делото.
От ответниците по касация Р. В. и В. В. и постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани.
Безспорно е по делото, че синът на ищците, роден 1988г. е починал при пътното произшествие, настъпило на 30.12.2009г. като пътник в лек автомобил „Рено 19” рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Ш., застрахован по риска ЗЗГОА при ответното застрахователно дружество. Управляваният от Ш. автомобил се ударил в насрещно движещ се товарен автомобил, ударът е настъпил изцяло в насрещното платно, лекият автомобил се е запалил и изгорял. На място са загинали водачът и пътникът. В протокола за пътното произшествие е установена концентрация на алкохол в кръвта на двамата-съответно 2 промила и 2.91 промила.
Първоинстанционният съд, след като е установил наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на застрахователя по прекия иск на увредените лица, е определил обезщетение от по 100 000лв. за починалото дете на ищците. Приел е за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като се е произнесъл по наведените във въззивната жалба твърдения: че е не е опровергана презумпцията на виновност на делинквента, че ударът е непредотвратим за водача на лекия автомобил, че не е установено виновното му и противоправно поведение; че не е установена пряката причинна връзка между пътното произшествие и настъпилата смърт и че претенциите са уважени в прекомерно завишен размер. По повод на последното възражение изложените във въззивната жалба доводи, не се основават на факти, свързани с поведението на пострадалия.
Решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивният съд не се е произнесъл по поставените от касатора правни въпроси за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД с оглед поведението на пострадалия, защото не е бил сезиран с произнасяне по тях с въззивната жалба. Поставените от касатора правни въпроси не са предмет на мотивите на въззивната инстанция, предвид правомощията й по чл.269,ал.2, изр.второ ГПК. Предвид наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на първоинстанционното решение между които не е посочена преценката за състоянието на пострадалия вследствие употребата на алкохол, въззивният съд е бил ограничен в произнасянето си до заявеното в жалбата.
Необсъждането на конкретни доказателства произтича от липсата на необходимост апелативният съд да излага съображения за поведението на пострадалия в контекста на намаляване на обезщетението и съобразяването му с критерия за справедливо обезщетение, защото във въззивната жалба не е поставян изобщо въпросът за действията на пътника, който след употреба на алкохол е предприел пътуване в автомобил, управляван от употребил алкохол водач и правното значение на тези действия. Въззивната дейност при разглеждането и разрешаването на материалния спор е ограничена от посочените в жалбата доводи за неправилност и до пороците, които са я причинили и дължимото произнасяне обхваща основателността на направените в жалбата оплаквания. Обхвата на заявените в жалбата конкретни пороци предопределя и обхвата на стеснените параметри на въззивното обжалване, като съдът е обвързан от атакуваните от жалбоподателя фактически и правни изводи и не ги изследва, ако не са заявени като неправилни.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 639 от 23.04.2012г. по гр.д. № 3808/2011г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено решението от 27.07.2-122г. по т.д.№ 1755/2010г. на СГС, І г.о., 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.