О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
[населено място], 10.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 5333 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, озаглавена „молба”, подадена от Д. К. П. от [населено място] срещу определение № 502/16.07.2015г. по гр.д. № 2607/2015г. на ВКС, IV г.о., с което е върната подадената от него частна жалба вх. № 7062/17.06.2015г. срещу определение № 377/05.06.2015г. по същото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 717/11.03.2015г. по ч.гр.д. № 858/2015г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Е. А. В. не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 377/05.06.2015г. по ч.гр.д. № 2607/2015г. на ІVг.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на определение № 717/11.03.2015г. по ч.гр.д. № 858/2015г. на Софийски апелативен съд.
Срещу това определение Д. П. е подал молба, адресирана до петчленен състав, в която сочи, че счита делото за не приключило и иска да бъде поверено на компетентен и справедлив състав.
С обжалваното определение съставът на Четвърто гражданско отделение е приел, че молбата представлява частна жалба, но тя е недопустима като насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Изложил е съображения, че определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, не е преграждащо и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение напълно споделя извода, че частната жалба на Д. П. е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. В производството по чл. 274, ал.3 ГПК съдът на първо място се произнася по наличието или не на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Когато счете, че такива липсват постановява определение, с което не допуска касационно обжалване. В резултат на това обжалваният акт влиза в сила – аргумент от чл. 296, т.3 ГПК. Така постановеното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол, тъй като не попада сред хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК – нито е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е предвидена изрична възможност за обжалването му съгласно чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК. Ето защо, подадената срещу това определение частна жалба е процесуално недопустима и правилно е върната от предходния тричленен състав на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 502 от 16.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 2607/2015г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: