Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4449_16_opr_chj_274(3)@355)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 11.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4449 /2016 г.:
Производство по чл.274,,ал.3, т.1 вр. чл.355 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Й. М. срещу решение № 222 от 16.06.2016 г. по възз. гр. д. № 170 /2016 г. на Русенския окръжен съд, г.о., единствено в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на съдебни разноски за първата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Насрещните страни не са изразили становище.
Настоящият състав установи следното :
С обжалваната част от решението по извършване на делбата въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на Г. М.. Приел е, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил искането за присъждане на разноски за адвокатска защита поради липса на спор относно делбените имоти и квотите на съделителите и липса на присъединени искове, разноските по които следва да се определят по правилото на чл.78 ГПК.
За да отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд е приел, че освен липсата на спорове относно съсобствеността, дяловете и липсата на присъединени искове, няма и спор относно способа за извършване на делбата.
От приложеното първоинстанционно дело е видно, че между страните не е имало спор относно способа за извършване на делбата, първоинстанционният съд е разпределил имотите по реда н чл.353 ГПК. По въззивната жалба на Г. М. въззивният съд е постановил съдебната делба да се извърши по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий. Същевременно с въззивното решение въззивният съд е присъдил на Г. М. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, заедно с други разноски.
Частният жалбоподател твърди, че е бил налице спор относно способа за извършване на делбата, който е довел до въззивното производство и жалбата му е била уважена. Във връзка с твърдението частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос: при какви условия в първоинстанционното делбено производство на страната следва да се присъдят разноски за адвокатска защита, като твърди, че по този въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки съделител понася сам разноските за процесуално представителство на адвокат. Сочи определения на ВКС, с които е прието соченото разрешение.
Въпросът е твърде общ, той е обуславящ само в частта, в която се отнася до първоинстанционно решение по извършване на съдебна делба (постановено във втора фаза на съдебна делба), в което не са предявени претенции по сметки и няма спор относно способа за извършване на делбата.
Защото видно от изложеното по-горе, в първоинстанционното производство не е имало спор между съделителите относно способа за извършване на делбата и не са предявени и разглеждани претенции по сметки. За пълнота следва да се отбележи, че такъв спор не е възникнал и след подаването от Г. М. на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение относно способа за извършване на делбата, доколкото останалите съделители не са изразили становище по въззивната жалба.
Въпросът обаче не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие със сочената от самия частен жалбоподател практика, която е в смисъл, че при липса на оспорване на способа на извършване на делбата, всеки съделител понася сам разноските за процесуално представителство от адвокат.
Наличието на сочената от частния жалбоподател практика, с която въпросът е разрешен в съответствие, изключва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото частният жалбоподател не твърди и не обосновава, че конкретни правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито че сочената от него съдебна практика е създадена поради неточно тълкуване на закона, нито обосновава настъпването на такива изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат промяната или осъвременяването на тълкуването на съдебната практика.
Поради изложеното не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 222 от 16.06.2016 г. по възз. гр. д. № 170 /2016 г. на Русенския окръжен съд, г.о., в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционно определение в частта по разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.