4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 417 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 11263/21.Х.2013 г. на немското „А. – Център София” Г.&Ко, осъществяващо дейност в България чрез свой клон в [населено място], подадена против онази част от определение № 2161 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 3.Х.2013 г., постановено по ч. т. дело № 3116/2013 г., с която, след изменяване (но всъщност- допълване) на определение на СГС, ТК, с-в VІ-11, от 2.ХІ.2012 г. по т. д № 3805/2011 г. с присъждането на разноски в полза на немския търговец срещу софийското [фирма], претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК е била отхвърлена за разликата над присъдените такива от 1 000 лв. и до пълния размер на искането от 7 200 лв.: предвид уважаването на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Оплакванията на частния касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на определението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част, поради което се претендира отменяването му и допълване на първоинстанционното прекратително определение посредством присъждането на още 6 200 лв. – до пълния размер на изплатения адвокатски хонорар от общо 7 200 лв. (с вкл. ДДС).
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК немският търговец касатор чрез своя клон в София обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: „Възможно ли е при разглеждане на искане с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК на насрещната страна за намаляване, поради прекомерност, на претендирано спрямо нея адвокатско възнаграждение по делото, съдът да присъди адвокатски хонорар под минимално определения в действащата Наредба размер или е ограничен при намаляване на възнаграждението до този минимален размер?”
Ответното по частната жалба [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за незаконосъобразност на постановеното от САС определение за разноски в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на немското д-во „А. – Център София” – клон София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 6 от 6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност – по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Като не е изложил свои съображения, основани на конкретно правило в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, САС е постановил атакуваното свое определение в противоречие с така посочената последваща задължителна практика на ВКС. Ето защо е налице е основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационното обжалване в конкретния случай.
Във връзка с горното ще следва да се посочи, че според чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба на Висшия адвокатски съвет, за защита по дела с материален интерес, надхвърлящ 10 000 лв., минималният размер на дължимия адвокатски хонорар се определя като сбор от сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) и 2% „за горницата над 10 000 лв.”. В процесния случай т. д. № 3805/2011 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-11, е било заведено по обективно съединени искове на [фирма]-София срещу немското д-во, чиято обща цена е била в размер на 267 766 лв. (двеста шестдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и шест лева). Горницата над 10 000 лв. е в размер на 257 766 лв., а 2% от нея представляват съответно 5 155.32 лв. Сумарно дължимото по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимално адв. възнаграждение в полза на немското „А. – Център София” Г.&Ко – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, възлиза на 5 805.32 лв. (пет хиляди осемстотин и пет лева и тридесет и две стотинки).
В заключение, атакуваното определение на САС относно разноските на ответник, дължими в хипотезата по чл. 78, ал. 4 ГПК, ще следва да бъде отменено изцяло, тъй като не съответства точно на искането на немския търговец за „допълване” /а не – за изменение/ на постановеното първостепенния съд прекратително определение. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК последното ще следва да бъде допълнено посредством осъждане на софийският търговец ищец да заплати на настоящия молител сума в размер на 5 805.32 лв., тъй като при противопоставеното възражение за прекомерност на заплатения от последния адвокатски хонорар от 7 200 лв., се дължи така определения минимален размер по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от горецитираната наредба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 2161 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 3.Х.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 3582/2013 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, определение /без номер/ на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-11, от 11.VІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3805/2011 г., с което първоинстанционното производство е било прекратено, КАТО ОСЪЖДА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Р-н „Студентски”, [улица], ет. І, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на ответното по исковете му немско търговско дружество „А.- Център София” Г.&Ко, действащо в процеса чрез своя клон в България със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІV, СУМА в размер на 5 805.32 лв. (пет хиляди осемстотин и пет лева и тридесет и две стотинки), представляваща направени от немския търговец разноски за заплащане на възнаграждение за един негов адвокат.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2