1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 11.05.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №230 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение №1324/26.09.2011г., по т.дело № 963/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Пазарджишкия окръжен съд №212/8.06.2011г. по т.д. №148/2010г., с което е отхвърлена молбата на [фирма] – [населено място] за освобождаването на дружеството от заплащане на ДТ, дължима по въззивна жалба срещу решение № 56/5.05.2011г. постановено по т.дело №148/2010г. Частният жалбоподател [фирма] иска отмяна на определението като неправилно. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма] – [населено място] излага съображения, че по поставените от частния жалбоподател три въпроса не е налице противоречива съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, алтернативното искане е да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване при предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК съдебен акт на въззивен съд, с оглед на препращането на чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди обжалвания резултат на окръжния съд, Пловдивският апелативен съд е приел за правилно становището, че ГПК не предвижда възможност юридическите лица да бъдат освобождавани от ДТ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която от такси и разноски в производството могат да бъдат освободени само физически лица. Апелативения съд е препратил към мотивите на окръжния съд съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая частният касатор не е изпълнил основното изискване да посочи конкретно материалноправния или процесуално правен въпрос от значение за изхода на делото по основния спорен въпрос – освобождават ли се търговците от внасянето на ДТ по подадена от тях жалба. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Доводите, че въззивният съд е постановил определението си при липсата на мотиви и се е отклонил от оплакванията за незаконосъобразен отказ за освобождаване от ДТ, не представлява посочване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая въззивният съд е изложил собствени мотиви и е препратил към мотивите на окръжния съд за неоснователност на искането за освобождаване на ЮЛ от внасянето на ДТ, поради това, че в ГПК са изрично посочени субектите и предпоставките при които се освобождават от внасянето на такси и разноски / чл.83 и 84 ГПК/. Между тях не са търговците. Изложено е от съда и второ съображение – частният жалбоподател не е представил доказателства да е финансово затруднен. Безпротиворечива е съдебна практика, че преценката за наличие на основания за освобождаване на страна от внасяне на разноски по делото с оглед на твърдение за затруднено материално състояние на лицето, която я дължи, винаги е съобразена с данните и доказателства по делото, касаещи материалните възможности за заплащане на ДТ на страната – молител, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение № 211/18.05.2010 г. по ч. гр. д. № 207/2010 г. на ВКС-II отд. Следователно, по спорния по делото правен въпрос освобождават ли се търговците от внасянето на ДТ въззивният съд е изложил мотиви, поради което постановения от него въззивен акт е валиден и не е в противоречие с представената от касатора практика на ВС – вменяваща в задължение на съда за постанови мотиви към решението.
Не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите кой е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от ДТ – съдията, чийто акт се обжалва или председателя на съда и ако се е произнесло некомпетентно лице, акта му нищожен ли е, доколкото касаторът се позовава само на втората предпоставка по т.3 – въпросите са от значение за развитие на правото. Частният касатор само е формулирал въпросите, без да посочи правната норма, чието тълкуване ще е от значение за развитието на правото. Съгласно даденото разяснение по приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая касаторът не е обосновал допълнителния критерий според даденото от ВКС тълкуване, достатъчно основание да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1324/26.09.2011г., постановено по ч.т.дело № 963/2011г. на Пловдивския апелативен съд, трети търговски състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: