3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 12,04, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 862 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат К. Г., с вх.№ 4158/10.06.2011 год. на Бургаския апелативен съд, срещу Решение №46 от 19.05.2011 год. по в.т.д.№105/2011 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №71 от 01.03.2011 год. по т.д.№662/2009 год. на Бургаския окръжен съд, постановено по реда на чл.247, ал.1 и 3 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, поради допуснати процесуални нарушения в призоваването му пред въззивната инстанция, както и e неправилно, поради неправилно тълкуване и приложение на закона-чл.39 ал.1 и чл.51 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос: „Дали страната по делото е редовно призована, въпреки че съобщението за насрочване на открито съдебно заседание по делото е изпратена на грешен адрес”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Наведеният от касатора довод за недопустимост на обжалваното решение не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Доколкото съдът е длъжен служебно да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, дори и извън сочения от касатора правен въпрос/т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/, настоящият състав на ВКС-ТК намира, че твърденията за нарушаване процедурата за призоваване на страната не представляват основание за недопустимост на обжалваното решение по смисъла на чл.270, ал.3 ГПК.
Чрез така поставения правен въпрос касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Поставеният общ правен въпрос за значението на нередовното призоваване на страната не е обуславящ, защото въззивният съд е приел, че нередовното призоваване на страната в производството по 247, ал.3 ГПК не се е отразило на правилността на това решение, с оглед същността на това производство и фактическото признаване от настоящия касатор [фирма], направено във въззивната му жалба, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното от него първоинстанционното решение. На второ място, чрез преповтаряните в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения в призоваването на страната, касаторът допуска смесване на основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК с тези за неправилност на обжалваното решение по чл.281 т.3 ГПК. Последните не могат да служат същевременно и за основания за достъп до касация.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Липсва обективна идентичност между разрешения процесуален въпрос в приложеното определение №265 от 29.10.2008 год. по т.д.№251/2008 год. на І Т.О. ВКС и този по настоящия казус. В соченото определение ВКС се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да уведомява страните чрез посоченото от тях лице- съдебен адресат- чл.42 ГПК, отм., аналогичен на чл.39, ал.1 ГПК. В случая призовката за съдебното заседание е изпратена на адреса на пълномощника й, като от значение за редовността на призоваването й е приложението на чл.51 във вр. с чл.39, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №46 от 19.05.2011 год. по в.т.д.№105/2011 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №71 от 01.03.2011 год. по т.д.№662/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: