4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 13,04,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1937/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Николай Д. Д. против решение №691 от 06.04.2015 г. по гр.д. №643/2015 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че „спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС.. както и е налице погрешно произнасяне по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.” С оглед основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, касаторът е формулирал три въпроса – „ Следва ли да бъде прието, че е налице сключен договор за учредяване на гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД/ а и какъвто и да било друг договор/ само и единствено въз основа на писмени доказателства за извършен превод на парична сума с основание „по договор” от страна на ищеца, като останалите условия по договора се извличат от гласни доказателства / свидетелски показания/ или становища на страните или може да се установи единствено наличие на преддоговорни отношения”. б/” Кои са съществените елементи от съдържанието на Договора за гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД, по които трябва да е налице съгласие, за да бъде прието, че е сключен такъв договор и как могат те да бъдат установени от съдав хода на производството„ и в/„ При връщане на част от платената сума от страната с признание, че същата се връща поради „несключването” на процесния договор, това действие представлява ли признание за несключването на целия договор респ. признание за дължимост и на остатъка от платената сума, при положение че няма данни за други правоотношения между страните”. Касаторът е направил оплакване, че съдът приел условията на договора между страните на базата единствено на становището на ответника и събрани гласни доказателства, което било в противоречие с две решения на ВКС, чиито мотиви е интерпретирал. По вторият въпрос е сочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което според касатора липсвала задължителна съдебна практика. Във връзка със същото основание е поставен и въпроса / аналогичен на третият формулиран въпрос/ –„ Дали връщането на част от тази сума с основание за „несключен договор” представлява признание от страната, извършила плащането, че и не е сключен договор за цялата платена сума или е признание само за върнатата част от сумата, при положение че е напълно доказано, че между страните няма други правоотношения, освен процесното”. Страната е изложила накратко разбирането си за значимостта на този въпрос. Други доводи не са развити.
Поставеният от касаторът първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага от това, че е основан на фактически неверни твърдения,обосновали същественото му съдържание, тъй като въззивният съд не е приемал „само и едниствено” въз основа на доказателства за извършен превод наличието на облигаторна връзка между страните. Тъкмо обратното, съдът подробно е обсъдил всички събрани по спора доказателства – писмени и гласни, като с оглед очертаната в тази връзка фактическа обстановка е направил совите правни изводи.Освен това така формулиран, въпросът всъщност съставлява оплакване на страната за неправилност на изводите на състава, подкрепено и от обясненията й, свързани с твърдението за това, че съдът „ неправилно приел”, че по делото е установено сключването на договор по чл. 357 ЗЗД.. Цитираната практика е ирелевантна, с оглед ирелевантния въпрос, който е поставен и който не може да обоснове извод за наличие предпоставки за касационно обжалване. Освен това и двете цитирани решения, служебно приложени / първото като постановено по реда на чл.219а ГПК / отм./ е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не към соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ не съдържат правни изводи, които да влизат в противоречие с приетото от въззивния съд. Така например първото цитирано решение -№115/09г. на ВКС, ІІІ г.о., поради това, че е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да е фактически идентично с разглеждания правен спор, да разрешава поставените въпроси по които да са направени противоположни изводи. Случая не е такъв, с оглед различно поддържаните и установявани факти- по сравнявания съдебен акт е установено изрично това, че страните – бивши съпрузи, били в преддоговорни отношения за развиване на съвместен бизнес, чрез закупуване на машини за сладолед, като в случая съставът на ВКС е направил правен извод за установеност на разместването на имуществени блага, довело до неоснователно обогатяване на ответницата по спора, която не била установила, правното основание на обогатяването си с процесната сума. Или това решение нито е фактически идентично с разглеждания правен спор, нито съдържа разрешение на поставените от касатора въпроси, поради което не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ирелевантно е и другото сочено решение, не само с оглед това, че по реда на чл.290 ГПК ВКС, ІV г.о. се е произнесъл по допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт, т.е. не е формирал конкретна практика, но и дори и да бъде взето предвид поддържаното от касатора за това, че противоречието се съдържа в мотива на ВКС, ІV г.о. – че за да е налице договор по чл.357 ЗЗД трябвало да се установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото, такова противоречие не може да бъде изведено, тъй като въззивният съд не е приел нищо различно. Обосноваването на допълнителния критерий с оплакване за неправилност на изводите на съда не обосновава поддържания от касатора извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като те поначало са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
От останалите въпроси дори и да бъде изведен релевантен, въпреки че са свързани със защитната теза на страната, а не с решаващите изводи на съда биха обосновали само общото основание.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изрично посочен от касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата и възпроизвеждане на нейното съдържание, нито твърдението че по тези, в по-голямата си част фактически като съдържание въпроси, няма задължителна практика В съдебната доктрина и практика съществените елементи и съдържанието на договора за дружество са изяснени, още повече, че самият касатор обсъжда наличие на такава практика, без да сочи конкретна приложима норма и съответно да изложи доводи, свързани с нейната неяснота или непълнота която да налага тълкуването й.
С оглед изложеното и при така обоснованото приложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответната по касация страна не е поискала разноски и не е установила да е направила такива поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №691 от 06.04.2015 г. по гр.д. №643/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: