О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N309
София,16.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 276/2008 година
Производство по реда на чл.218к и чл.213 и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.11 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. И. срещу определение № 371 от 02.06.2008 г. по ч.гр.д. № 927/2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.93, ал.2 ГПК(отм.), с което е прието, че родово компетентен да разгледа спора по предявените от нея в отношение на евентуалност искове срещу ДП “Р”, гр. С. и З. “ДЗИ” е Софийски районен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и искане да се отмени и постанови вместо него друго, с което делото да се изпрати по компетентност на Софийски районен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като обсъди наведените от жалбоподателката доводи и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК(отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваният съдебен акт апелативният съд е приел, че предмет на делото са предявени в отношение на евентуалност субективно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., претендирано от всеки един от ответниците на основание на сключения между тях застрахователен договор. Развити са съображения, че с оглед предмета на договора, по силата на който със застрахователна закрила по застраховка “Ж” се ползват 1 320 работници и служители на главния ответник в качеството на застраховащ, същият следва да се квалифицира като договор в полза на трети лица, които в това си качество право имат право на пряк иск за изпълнение и спорът за изпълнението му е облигационен, а не трудовоправен, компетентен по който е Софийски градски съд предвид цената на всеки един от исковете.
Въззивното определение е правилно.
Поддържаното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на извода на съда, че се касае до облигационен, а не до трудовоправен характер на спора е неоснователно. Изтъкнатите в тази връзка доводи от жалбоподателката, че поради настъпване на застрахователното събитие по време на трудовото й правоотношение с главния ответник се касае до комплексен характер на основанието, на което се претендира застрахователното обезщетение не могат да бъдат споделени. В исковата молба не са изложени твърдения, които да обосновават наличието на трудов спор по смисъла на чл.357 във вр. с чл.200 КТ, доколкото претендираното от жалбоподателката обезщетение се основава на сключения между двамата ответници застрахователен договор. Наличието на трудовоправно отношение с посочения ответник е относимо към материалноправната легитимация на ищцата като трето ползващо се лице по него, спорът за изпълнението или неизпълнението на който има облигационен, а не трудовоправен характер.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че с обжалваното определение въззивният съд правилно е разрешил повдигнатата пред него препирня за подсъдност, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК- ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 371 от 02.06.2008 г. по ч.гр.д. № 927/2008 г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: