О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 309
София, 17.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. д. № 1 296 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане № 607 от 12.03.2015 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 350/2014 г., с което е върната подадената насрещна касационна жалба с вх. № 1 335/26.02.2015 г. срещу решение № 325 от 21.11.2014 г. на ВАпС, постановено по в. т. д. № 350/2014 г.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е върнала подадената насрещна касационна жалба, използвайки за критерий „обжалваемия интерес”, вместо нормативно закрепения критерий „цена на иска”.
Ответниците – [фирма], [населено място] и П. А. К., [населено място], в депозиран в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор, излагат становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:
С искова молба, депозирана на 19.03.2013 г. настоящият жалбоподател – [фирма], [населено място], е поискал от Добричкия окръжен съд на основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК да приеме за установено по отношение на ответниците – [фирма], [населено място] и П. А. К., [населено място], че същите дължат на ищеца при условията на солидарност сумата 60 259.32 евро, представляваща неиздължена главница по запис на заповед № 87 650/06.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2012 г. до окончателното ? изплащане. В хода на първоинстанционното производство ищецът не е изменял исковата си претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. С решение № 55 от 18.03.2014 г., постановено по т. д. № 65/2013 г. Добричкият окръжен съд е уважил изцяло предявения иск, като е възложил в тежест на ответниците да заплатят направените в производството разноски в размер на 2 757.14 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби, както от [фирма], [населено място], така и от [фирма], [населено място] и П. А. К., [населено място], като в резултат с решение № 325 от 21.11.2014 г., постановено по в. т. д. № 350/2014 г. Варненският апелативен съд е потвърдил решението на първостепенния съд в уважената част по иска по чл. 422 ГПК до размера на 55 324.72 евро, отменил е същото в уважената част по иска по чл. 422 ГПК за разликата от 55 324.72 евро до 60 259.32 евро и е отхвърлил иска в същата част, като погасен по давност. Наред с това ВАпС е отменил определение № 205/03.04.2014 г. по т. д. № 65/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за изменение на решението в частта за разноските и е изменил същото, присъждайки в полза на [фирма], [населено място] сумата 2 163.62 лева – адвокатско възнаграждение, като е възложил на ответниците да заплатят сумата 4 262.67 лева – съдебни разноски във въззивното производство.
За да върне подадената от настоящия жалбоподател насрещна касационна жалба срещу постановеното въззивно решение Варненският апелативен съд се е мотивирал с това, че решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 55 324.72 евро до пълния предявен размер от 60 259.32 евро, т. е. за разликата от 4 934.60 евро или преизчислена в български лева – 9 651.24 лева, която с оглед императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, е под законово установения минимум от 10 000 лева в производствата по търговски дела.
Настоящата инстанция не споделя доводите, изложени от въззивния съд и ги намира за неправилни. В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК законодателят е въвел като критерий за обжалваемост на въззивното решение цената на иска, като за търговски дела същата следва да бъде над 10 000 лева. Никъде в законовия текст не е използван като критерий обжалваемият интерес, както е приел ВАпС. Понятието „цена на иска” намира своята легална дефиниция в разпоредбата на чл. 68 ГПК, според който цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, като по искове за парични вземания, размерът на цената на иска представлява търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая цената на предявения от [фирма], [населено място] е в размер на 60 259.32 евро, т. е. над законоустановения минимум от 10 000 лева.
Горното налага изводът, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да се отмени, а делото – върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената насрещна касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на ІІ т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 607 от 12.03.2015 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 350/2014 г..
Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената насрещна касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: