О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 18.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 98/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Б., против решение № 6264 от 03.09.2015 г. по гр.д. № 2782/2014 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката поддържа, че решението в частта, с която е допусната делба на дворното място като обща част на съществуващата в него етажна собственост от две сгради- близнаци, е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване в тази част по следните правни въпроси: 1/Допустима ли е делба на съсобствен парцел, придобит по наследство само от отделни съделители, в който има построени две самостоятелни жилища, от които само едното е предмет и е допуснато до делба. 2/ Следва ли да се дефинират в диспозитива на съдебното решение квотите на участие на всеки от съделителите в съсобствеността върху идеална част от дворното място. 3/ Допустима ли е делба на идеална част от дворното място, принадлежаща към делбения жилищен имот, ако някой от съделителите не притежава идеална част от мястото, а само идеална част от правото на строеж върху допусната до делба жилищна сграда.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация А. П. Г. и Д. Н. Г. изразяват становище, че формулираните от жалбоподателката въпроси са извън предмета на спора, поради което не обосновават достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С атакуваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 03.10.2013 г. по гр.д. № 12213/2015 г., с което е допусната съдебна делба между съделителите С. И. Б., А. П. Г., Д. Н. Г., К. И. И. и И. И. Б. на недвижим имот, представляващ югозападна едноетажна къща – близнак, ведно с припадащите се на сграда идеални части от дворното място, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, при следните квоти: ? ид. част за С. Б.; ? ид. част за А. Г., ? ид. част за Д. Г., 1/8 ид. част за К. И. и 1/8 ид. част за И. И.. Спорният въпрос е бил дали дворното място има статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и оттук – дали следва да се допусне до делба между всички съсобственици на жилищната сграда и при същите квоти, при които е допусната делба на сградата.
От фактическа страна по делото е установено, че през 1957 г. Н. Ц. М./ Д./, В. Ц. М./ Н./ и П. Ц. М. са придобили чрез договор за покупко- продажба, сключен във формата на нотариален акт, дворно място в [населено място] – Горна баня, с площ от 660 кв.м. Към този момент В. Ц. Н. е била в брак с Л. Т.. Бракът им е прекратен със смъртта на съпруга през 1997 г.
През 1960 г. Н. Д. отстъпила на В. Н. и на П. М. право на строеж върху съсобственото на тримата дворно място, съответно В. Н. и П. М. си отстъпили взаимно правото на строеж, по силата на което В. Н. да построи сграда в югозападната половина от дворното място, а П. М. – в югоизточната половина, съгласно одобрен архитектурен проект.
През 1975 г. Н. Д. със съгласието на съпруга си дарила на своя брат П. Ц. и на сестра си В. Н. собствената си 1/3 ид. част от дворното място, без постройките.
През 1996 г. съпругът на В.- Л. Т., със саморъчно завещание завещал на А. Г. и съпруга й Д. Г. ? ид. част от югозападната къща – близнак. В завещанието не е посочено, че се прехвърля и идеална част от дворното място, в което е построена къщата. А. Г. е дъщеря на П. Ц., който е починал през 1992 г. и по наследяване от него се легитимира като собственик на югоизточната къща близнак, ведно с ? ид. част от дворното място.
Със саморъчно завещание от 18.02.2011 г. В. Н. завещала на И. И. И. и на К. И. И. ? ид. част от къщата и от дворното място, а другата половина от къщата и дворното място – на С. И. Б..
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че с построяването в съсобственото дворно място на две самостоятелни жилищни сгради, принадлежащи на различни лица, е възникнала т. нар. ”хоризонтална етажна собственост”, поради което земята има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, която не може да бъде самостоятелно предмет на разпоредителна сделка. Оттук е направен извод, че макар в саморъчното завещание на Л. Т. да не е посочено, че наред със жилищната сграда се завещава и правото на собственост върху дворното място, то като обща част следва собствеността на главната вещ и следователно, по силата на това завещателно разпореждане А. Г. и Д. Г. са придобили по ? ид. част от жилищната сграда- югозападен близнак, ведно с припадащата се на сградата идеална част от част дворно място. Приел е, че с оглед наличието на две самостоятелни жилищни сгради в съсобствения парцел, които са изключени от съсобствеността, е налице хипотеза, идентична с разгледаната в т.1, б.”д” от ППВС № 2/82 г., при която общият парцел не може да бъде самостоятелен предмет на делба, а следва да се подели между съсобствениците на сградата като припадаща се част към нея при същите квоти, при които се допуска делба на сградата.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от жалбоподателката правни въпроси, обобщени и конкретизирани от настоящия състав на ВКС /съобразно указанията, дадени с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния начин: Приложими ли са постановките на т.1, б.”д” и „е” от ППВС № 2/ 82 г. в случаите, когато в съсобствения урегулиран поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съсобствениците са изградили две или повече самостоятелни сгради, изключени от съсобствеността.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6264 от 03.09.2015 г. по гр.д. № 2782/2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавна такса в определения срок делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: